Г. Зотов - Еликсир в Ада

— И кой е убит? — реши се най-сетне да попита Алексей, загледан в немигащите жълти като на котка очи на шефа. Устата му се разкриви и разкри острите му кучешки зъби.

— Назначих те за ръководител на екипа за разследване. Ще научиш всичко на място.

Стаята се изпълни с шума на местещи се столове. Тъй като не пожела да се впуска в по-нататъшни обяснения, шефът се изниза плавно през междинната врата и остави след себе си христоматийната миризма на сяра. Калашников отвори сгъваемия си мобилен телефон, който стискаше в потната си ръка, и започна трескаво да търси в указателя му буквата „М“.

7 часа и 31 минути

В този блок турските работници точно преди един месец успяха да поправят издраскания с графити повреден асансьор, иначе щеше да е доста уморително да стигне до двайсетия етаж. Всъщност по време на движението кабината на два пъти се разтресе толкова силно, че Калашников се подготви да полети надолу, но му се размина.

Щом прекрачи прага на апартамента, усети неприятната миризма на изгоряло. Така миришеха изгорели коси, предизвиквайки дразнене в гърлото. „Смърди на изгоряла котка“ — помисли си цинично той, докато стъпваше по скърцащото и протрито до бяло дюшеме на малката стаичка. Жилището беше още по-скапано от неговото и приличаше на стая в треторазряден хотел. По време на краткото си земно съществуване Калашников бе успял да наблюдава смъртта много пъти, затова се отнасяше спокойно към необходимостта да вижда трупове и кръв. Ала този път му се наложи да стане свидетел на нещо съвсем различно от онова, което очакваше. От тялото на покойника не бе останало абсолютно нищо — само разпръсната из целия апартамент шепа пепел. И сега пълзящите по пода медицински експерти старателно събираха прашинките в епруветки. Мъжът с бяла престилка, който седеше тържествено във фотьойла и разпалваше хаванска пура, имаше такъв вид, та дори и непосветен човек би се досетил, че е началник, на когото са позволени много неща. Кой друг би дръзнал да пуши открито контрабандна пура на местопрестъплението, без да го е грижа, че пепелта й ще се смеси с праха на покойника?

— Добър ден, Николай Василиевич? Как се чувствате?

Мъжът с пурата се усмихна, а зъбите му проблеснаха сред гъстата му брада. Той скочи да посрещне Алексей и стисна ръката му почти до лакътя.

— Скъпи господине, най-сетне! Чакаме ви, много отдавна ви чакаме.

Хирургът Склифасофски — един от най-известните лекари през XIX век, беше много добър познат на Калашников по силата на служебните му задължения. Понякога Управлението за наказания го викаше, когато например трябваше да превърне някакъв известен изнасилвач в жена. Очевидно проблемът беше много сериозен, защото шефът обикновено не смяташе за необходимо да безпокои такива хора за дреболии, а към доктора имаше трогателно и благоговейно по детински отношение.

— Моля да ме извините, докторе, но никой не си направи труда да ме уведоми — отбеляза огорчено Калашников и разтри след мечешкото ръкостискане ръката си. — Дори името на покойника ми казаха едва в колата, докато пътувахме насам. И защо е тази секретност? Ясно е, че колкото по-малко хора са информирани за ситуацията, толкова по-добре, но въпреки всичко най-много след час тук ще се появят камери от всички телевизионни канали. Надявам се, че вече сте успели да разберете какво точно се е случило с нашата… ъ-ъ-ъ… жертва?

Склифасофски най-неочаквано се ухили злорадо:

— По всичко личи, любезни господине, че са решили да изненадат и вас. Когато сутринта ме измъкнаха от леглото, първо си помислих, че това е някаква идиотска шега… Ако не беше приличното възпитание, което ми даде моята покойна маман, с най-голямо удоволствие щях да изразя уважението си към шефа ви с онези изрази, на които далновидно ме научи хамалинът Порфирий.

„Моята покойна маман“, отбеляза наум Калашников. Склифасофски явно не се вълнуваше от факта, че самият той вече от сто години беше в гроба, а неговата маман отдавна живееше в един апартамент заедно с него. Просто в Ада много хора продължаваха да си служат с изразите, които бяха използвали на Земята. Пък и самият той наричаше убития покойник, макар че всъщност той бе умрял за втори път.

— Та така, аз съм тук вече от два часа — продължи Склифасофски. — И предположенията ви са верни. Старият глупак в мое лице вече успя да установи някои неща. Към два и половина през нощта убиецът е успял да проникне в помещението през отворения прозорец с помощта на най-обикновена пожарна стълба, за което свидетелства прясно олющената боя по стъпалата й. Не зная дали му е било лесно да се покатери до двайсетия етаж в непрогледния мрак, но го е направил. Извършил е нападението след около трийсет минути… Какво е правил през цялото това време килърът в стаята на убития, не се знае. Може би е търсил нещо. Всъщност това не е важно. Но онова, което най-много ме озадачава, е начинът, по който е извършено убийството. До този момент не мога дори приблизително да си изясня какъв е бил съставът на веществото, с което е ликвидирана жертвата. Ако се съди по драскотините по пода, покойникът отчаяно се е борил, но една или две капки от веществото са били достатъчни нещастникът да се превърни в пепел за броени секунди. Моите хора на няколко пъти изследваха всеки сантиметър от пода. И единственото, което успяха да открият, бяха жалки остатъци от зъби, сякаш нашето момче просто е грабнало половин кофа киселина и я е изпило на един дъх.