Г. Зотов - Епидемия в рая

— Изумително! — възхити се Гавраил. — Принцът казва истината за вас.

— Зная — рече небрежно Калашников. — Хайде да потърсим архивната статистика за състава на ангелската колония на Земята. Аз също нямам време. Днес трябва да се видя с жена си и искам поне да успея да се избръсна.

— Съгласен съм — усмихна се архангелът. — Статистиката ни се намира на две места. Ако не открием веднага цялата фактология, която ни интересува, ще отида в другото крило на сградата. Ще прегледам архивите на ръка, а вие ще ме почакате тук.

Гавраил едва забележимо докосна едно копче на масата и един от шкафовете на стената се обърна, а от обратната му страна се появи огромна компютърна стена с гигантска клавиатура. Архангелът отиде до нея и като погледна в апокрифа на Енох, започна да набира името на колонията на Земята в търсачката…

неделя, 20 часа и 11 минути

Все пак ламифлу се намери в една от онези две аптеки на „Тверска“, както обеща убитата аптекарка. Раел страшно бързаше, притиснала до гърдите си чантата със заветното лекарство, и на връщане не обърна внимание на колите в бяло и червено, които се бяха скупчили пред разтопените стени на аптеката, изградена наполовина от пластмаса. Над развалините се виеше лютив, задушаващ токсичен дим, но огънят отдавна вече бе угасен. По всичко личеше, че в този момент гражданите бяха възприели всичко това като обикновен пожар, макар че милицията сигурно също бе пристигнала. При всички случаи вероятно никой не беше чул, а тялото на аптекарката беше толкова обгоряло, че скоро нямаше да успеят да установят причината за смъртта й. А дотогава двете с Локи щяха да изчезнат оттук.

Ала Локи нямаше намерение да изчезва никъде. Температурата й беше от четирийсет градуса, тя ту се свестяваше, ту отново губеше съзнание, тялото й грееше като жарава, а от носа и устата й се точеше прозрачна течност. В редките моменти, когато идваше в съзнание, тя се опитваше да се премести в другия край на леглото, на по-голямо разстояние от Раел, тъй като инстинктивно се страхуваше да не зарази приятелката си. Легенът с кървавото повръщано стоеше до леглото, а състоянието на Локи се влошаваше все повече и повече. И макар Раел да захвърли якето си в антрето, да отвори веднага кутийката, да извади предварително приготвената спринцовка и да направи две инжекции ламифлу една след друга на болната, лекарството не помогна. Очевидно то действаше в ранен стадий, когато вирусът все още не се е разпространил из организма. Раел едва се сдържаше да не се стовари на леглото и да не се разплаче. Локи гаснеше пред очите й, а тя не можеше да й помогне с нищо. Оставаше й само да се измъчва и да чака момента, в който приятелката й щеше да престане да диша.

Въпреки това умиращата Локи отново дойде в съзнание.

— Там… — каза и посочи към компютъра. — Там… — Посивелият й пръст с розов нокът сочеше към тъмния монитор като клюнче на ранена птица. — Раел, моля те… Там…

Раел се досети какво иска Локи. Хлипайки включи компютъра, изчака го да зареди и сложи мишката на синия знак „Е“. А след това затрака по клавиатурата и набра паролата. Посланието се отвори веднага — беше красива картичка с яркочервени рози и готически надпис отдолу:

GAME OVER.

Раел кликна върху бутона за разпечатване, а принтерът се разтресе и пое лист хартия. След няколко секунди върху табличката се появи същата картичка, но увеличена три пъти, така че розите на нея изглеждаха огромни. Тя взе разпечатката от табличката и я показа на Локи, доближавайки я почти до очите й. Те сълзяха, бяха мътни и жълтееха от температурата и от болката.

Локи се усмихна така, както се усмихват децата и клоуните — до ушите.

— Ето, нали виждаш… — прошепна. — Не се пожертвах… напразно. Отмъстихме за нашите синове… Разчистихме си сметките за нашата любов… Убихме ги до един… Да.

Раел затвори очи, а от ъгълчето на едното й око се стече сълза и се плъзна по бузата й. Да, те най-сетне си разчистиха сметките е тези мръсници. Остана последният от тях — Гавраил, но на него щеше да му бъде нанесен много по-тежък удар. Тщеславният ангел повече никога нямаше да седне от дясната страна на Гласа, а кариерата му беше провалена завинаги, защото той щеше да е размазан като пихтия. Такова беше отмъщението на отчаяните съпруги… Звучеше смешно, но беше така. А навремето двете с Локи имаха щастлив и спокоен семеен живот и спретнати бели къщички със сламени покриви, заобиколени от маслинови дръвчета. Имаха любящи мъже и прекрасни деца, на които наистина не беше чак толкова лесно да ушият всекидневни дрехи и беше доста трудно да ги изхранят. Те живееха в своето всекидневно селско битие, занимаваха се с домакинството, работеха в зеленчуковата градина, отглеждаха кокошки. И кой би могъл да си помисли по онова време, че тяхното малко щастие внезапно ще свърши заради нечия завист?