Г. Зотов - Епидемия в рая

— Нека да не забравяме — прекъсна го Гавраил, който внезапно се изпоти, — че ако се вярва на апокрифа на Енох, техните действия все пак са били продиктувани от грижа за хората, които са страдали под гнета на преяждащите с кръв исполини.

— Или от завист — продължи иронично Калашников. — Завидели са на по-симпатичните си колеги, които се ползвали с успех сред земните момичета. А освен това, ако се вярва на най-старите свитъци в библиотеката, съществува и още една любопитна версия. — Той се приближи до Гавраил, гледайки го право в очите. — Че ангелите, които са направили доноса пред Гласа, първоначално не са били шест, а седем. И един от тези ангели по-късно редактирал апокрифа на Енох, като се постарал името му да не фигурира сред доносниците… А след това изобщо извадил тази глава от Библията.

Малинин облещи широко очи. Но този път не намери думи.

— Така е — процеди Гавраил, като избягваше погледа на Калашников. — Но цялата работа е там, че аз извадих главата с мълчаливото съгласие на Гласа. Не биваше да даваме такъв страхотен коз в ръцете на нашите противници в Града. Тогава нещата отиваха натам, че след онези двеста ангели ВСИЧКИ останали до един щяха да избягат на Земята. Че кой не харесва свободната любов и поркането на аванта? Тогава в Небесната канцелария нямаше да остане никой. Ние осъзнавахме заплахата и затова написахме докладна до Гласа.

— С мълчаливото му съгласие ли? — подсмихна се Калашников. — Както виждаме, Гласа изобщо не е бил в течение на онова, което се е случвало. Той НЕ Е ЗНАЕЛ, че една камара ангели са изчезнали на Земята, където, пийвайки винце, енергично са съблазнявали девойки. Може би тогава той също е бил в отпуск или изобщо не се е интересувал от земните дела? По принцип вашите морални качества, както и мотивите, от които сте се ръководили, когато сте направили доноса, не са чак толкова важни за мен. Но истината е, че някакъв умник е чакал толкова години и сега е решил да си разчисти сметките с вашата седморка заради всичко това. Първоначалните варианти са страшно много. Или поне всеки от онези двеста паднали ангели сега ви има страшен зъб.

— Това е изключено за когото и да било от тях — отвърна мрачно Гавраил. — Повечето вече са в Ада, а другите са на Земята. И в двата случая те вече нямат достъп до Небесната канцелария. Но все пак някой е донесъл модифицирания вирус в Рая…

— Безспорно — подхвана Калашников. — И както е казал един велик детектив, от този момент нататък влизат в действие малките сиви клетки 24 24 Калашников цитира Еркюл Поаро — супердетективът от романите на Агата Кристи. — Б.а. …

— И аз имам такива — окопити се Малинин. — Особено ако дръпна един коз от афганска трева. Отначало наистина плуват едни такива сиви клетчици, а сетне стават зеленикави, надуват се и…

Без да прекъсва думите си и дори без да се обръща, Калашников протегна ръка, напипа главата на унтерофицера и я тресна с всичка сила в масата. Носът на Малинин се заби във фолианта на апокрифа и казакът се свлече на пода.

— Та така… — продължи да говори Алексей, сякаш нищо не се е случило. — Ако падналите ангели не могат да проникнат в Рая, тогава кой е заинтересован от това? Кой изчаква хилядолетия наред, за да сервира отмъщението си студено, както се прави според сицилианския обичай? И когато след сто хиляди години внезапно му се предоставя благоприятна възможност, си разчиства сметките с жертвите си бързо, сръчно и жестоко?

Гавраил разпери безпомощно криле. За да постигне театрален ефект, Калашников изчака две секунди и победоносно посочи отворения апокриф. Малинин се изправи, олюлявайки се.

— Странно е, че не сте се сетили веднага за това — рече Алексей, усмихвайки се загадъчно. — И в апокрифа също няма нито дума по този въпрос. Но в същото време точно те са пострадали най-много от вашия донос. Помислете малко… Кой се е лишил от ВСИЧКО само за един миг — и от любящите мъже, и от възхитителните бащи, и от опитните любовници, и от грижовните синове гиганти?

На челото на Гавраил внезапно се появиха две дълбоки бръчки. Той се прегърби, а ръцете му безцелно зашариха по масата.

— Да — каза вледенен. — Прав сте, трябваше да се досетя за това много по-рано. Сега вече виждам кой стои зад убийствата. „Красивите и прекрасни дъщери на рода човешки“. Или, казано накратко, това са жени.

— Точно така — усмихна се Калашников. — А сега ни остава да направим нещо съвсем дребно. Тъй да се каже, да изковем желязото, докато е горещо, и да поискаме от вашия архив данните от досиетата, за да видим кои точно от тези „дъщери“, които са били любовници и жени на ангелите, биха могли впоследствие да се озоват в Рая. Защото, ако може да се вярва на библейските правила, тук безгрешните жени и деца могат да бъдат произведени в ангели, стига да имат такова желание. Така ли е?