Г. Зотов - Епидемия в рая

Малинин и принцът козируваха, излязоха на двора и тръгнаха към колибите на градинарите. А Калашников веднага забрави за обещанието си да оглежда къщата, пропускайки спалнята и хола, но неизвестно защо обърна специално внимание на терасата от розово дърво от страната, която гледаше към плажа и палмовата горичка. Изтича пъргаво до една от най-високите палми, чиято корона се издигаше над всички останали, и се върна обратно, измервайки с точни крачки разстоянието от тази палма до вилата на плажа — оказа се, че то е около сто метра. Сетне наведе глава назад и, прикривайки очите си с ръка от слънцето, което му блестеше, дълго разглежда стройния дънер на палмата и най-вече пищната й корона с огромни назъбени листа.

Когато се върна до терасата, той слезе до басейна и загреба внимателно вода в една мъничка бутилчица, която си бе подготвил предварително. Прибра я във вътрешния си джоб, където вече имаше пет такива шишенца, и се върна в стаята. Е, направи, каквото искаше, без излишни свидетели. Сега му оставаше само да изчака Малинин и принца да се върнат. А дотогава можеше да прелисти книгата, тъй като любопитството го гризеше.

Той разкопча лентите и разгърна тежкия фолиант. Кръжейки във въздуха, на пода се приземи едно листче, което изпадна от книгата. Алексей го вдигна лениво и го разгърна. И в същия миг сякаш го удари ток, а буквите започнаха да подскачат и да се размазват.

Калашников мърдаше вцепенените си устни и четеше.

Веднъж. Втори път. Не можеше да има грешка.

Това беше почеркът на Алевтина.

неделя, 14 часа и 40 минути

Тракайки с огромните си остри зъби, към зрителя се приближаваше космата паст, покрита с отвратителна слуз. Разнесе се ужасяващ рев, а стъклото се изпоти от тежкия дъх — явно пастта бълваше нетърпима смрад. Дългите остри нокти на люспестите лапи заскърцаха, а зад чудовището с олигавени кози рога избухна пламък и в дясната му лапа увисна отсечена човешка глава, чиито облещени очи се въртяха. Екранът се обля с поток от разпенена кръв и се разнесе сатанински кикот, който отекваше като ехо.

Последва кратък взрив на ярка светлина и пъстроцветно сияние и след това на фона на синьото небе и облаците застана рус фотомодел с къс до границата на приличието хитон и с пухкави криле, извити в полукръг.

— Ти избираш дали да има добро или зло — изрече звънко тя и тръсна глава. — Гласувай или ще изгубиш. Съмняваш ли се? Никой не сменя коня си насред реката.

Гавраил кликна с мишката, за да спре рекламния клип, който гледаше на компютъра. С лявата си ръка вдигна слушалката на местния телефон и набра три цифри.

— Знаеш ли, по принцип не е лошо — каза на невидимия си събеседник. — Разбира се, кръвта ми идва малко в повечко, но доколкото зная го е снимал самият Тарантино, а неговият стил е такъв. Само да знаеше това момче кой му го е поръчал! И трябва да помислиш малко за рогата, понеже в момента сме в преговори с Шефа за смяна на имиджа му. Тъй че коригирай малко чудовището. Нека на мястото на рогата му да мърдат змии и го пускай.

Още не бе успял да затвори телефона, когато мониторът започна да бучи и да вибрира. Изображението се пръсна на малки звездички, появиха се дупки като на разядена от киселина лента и най-неочаквано в средата на монитора изплува усмихнатото самодоволно лице на Шефа. Гавраил отскочи.

— Сърпрааайз — изтананика Шефа, наслаждавайки се на постигнатия ефект. — И на мен ми хареса този клип, макар че всичко е предсказуемо до баналност. Мисля, че трябва да ви накарам да ми правите отчисления за авторски права заради това, че използвате образа ми. Сто години вече се каня да го регистрирам като запазена марка. На Земята отдавна са минали всички граници на наглостта и нямат намерение да се отказват — имат бира „Дявол“, компютърни игри „Devil May Cry“ и „Diablo“. Ами наименованията на местности? Само „Дяволското гърло“ на водопадите Игуасу ми стига…

Гавраил положи доста усилия, за да се удържи в креслото.

— Как… Ква… как се озова тук? — заквака той.

— Благодарение на вашия вечен проблем с кадрите — подсмихна се Шефа. — А пък те, както казва един мой подчинен в каменоломната, решават всичко. Вече обсъждахме с теб, че при вас няма нито един нормален специалист, а само книжни плъхове. Да, всеки от нас си има своя корпоративна мрежа и тя е защитена много добре. Аз също си мислех така до тази нощ. Но както виждаш, на практика за един добър хакер са достатъчни и петнайсет часа, за да разбие вашата прехвалена защита.