Г. Зотов - Епидемия в рая

Всеки момент трябваше да пристигне съобщение за това как е бил изразходван последният шести флакон. С това работата им щеше да приключи и те вече можеха да се наслаждават на пълно спокойствие, тъй като всички, които бяха набелязали, щяха да са мъртви и нито един нямаше да се е измъкнал от възмездието за тяхната съсипана любов. Естествено, лицемерите щяха да промърморят, че това е грях, но… много важно. Защото, ако някой трябваше да влезе в ада заради кървавите си дела, това бяха точно тези седмина мръсници. Те ги бяха задраскали, бяха им сложили по един минус. Минус един ангел, минус два, минус три… А за Гавраил бе подготвено най-жестокото мъчение, което беше по-лошо дори от смъртта — да бъде свален от власт. И те щяха да се насладят на агонията му.

— Ей, приятелко! — разнесе се веселият глас на Раел от банята, заглушаван от шума на водата. — Какво смяташ да правиш — идваш ли в банята или не?

— Идвам! — подвикна тя и неохотно се премести до ръба на леглото. Прибраните й криле се разгърнаха, разкривайки познатата вече цветна татуировка с дракона, която заемаше цялата горна част на гърба й. Тя, Раел, Лаели и Калипсо си направиха тату, когато се събраха в тайно общество, обединено от едно желание — да отмъстят за проваления си живот. Тяхната древна мечта се сбъдна, но защо Локи не изпитваше галещо сърцето чувство на удовлетворение. Явно отмъщението беше като страстта — ако не я реализираш твърде дълго, с течение на времето тя прегаряше и ставаше студена. Нищо, щеше да има време, за да изпита всичко в пълната му цялост.

Но за сметка на това вече нямаше да вижда в съня си смеещия се ангел, в чиято ръка висеше обляната в кръв, току-що отсечена огромна глава… Неговата глава.

Локи стана от леглото и тръгна към банята, олюлявайки се и прозявайки се. Шумът на водата в душкабината беше секнал и се чуваше само падането на самотни капки от мокрото тяло. Раел беше приключила с къпането и се бършеше с кърпа. Локи почука на вратата и леко се закашля, тъй като усети как нещо дере гърлото й. След душа трябваше да изпие един горещ чай, обикновено това помагаше.

неделя, 14 часа и 22 минути

Малинин започна отчаяно да бибитка, размахвайки ръце, тъй като на носа му кацна огромна мъхната пеперуда, поклащайки бавно шоколадовите си на цвят криле. Унтерофицерът се завъртя около оста си, за да изпъди пеперудата, а след това вдигна един камък, който се мъдреше в тревата, и го запрати като дискохвъргач подире й.

— Дивата природа май те плаши, братле — констатира Калашников. — Имам чувството, че ако живееше на Земята, щеше да ти е трудно да работиш в „Грийнпийс“.

Малинин потърка ожесточено поръсения си с кафяв прашец нос.

— Нямам нищо против дивата природа, вашблороде — възрази той. — Особено ако е печен глиган с ябълки. Но в нашето село нивгиш не са летели такива дракони. Отгде да знам, може в крилете й да има някаква отрова?

Той и Калашников в компанията на принц Дмитрий заедно с още трима яки ангели-охранители (включително и неизменния мрачен Вартоломей) крачеха по спретнатите алеи в градината, покрай които растяха вече станалите обичайни за тях кокосови палми. В мангровите гори препускаха стада светлосиви мъхнати маймуни, а в далечината се чуваше тръбенето на слон. Смуглите хора, които срещаха по пътя, се усмихваха дружелюбно, събираха присвити длани и казваха „намасте“.

— Те ви мислят за туристи от Европа — прошепна принцът. — Индусите не знаят, че хората тук са мъртви. Според тяхната религия те са се преродили и живеят тук отново. По принцип могат да се преродят във всичко на света. Дори във вид на слон.

— Супер — възхити се Малинин. — Ясно е, че аз няма да продам вярата си дори за цял милион, ама е много гот да видиш една посмъртна справедливост. Може цял живот да си събирал шишарки в гората, но пък за сметка на това през следващия си живот да се родиш като Абрамович.

— Ти, братле, нямаш никакъв шанс да се родиш като Абрамович — прекърши мечтите му Калашников. — За да бъдеш реинкарниран като милионер, трябва да имаш страхотна карма. Само че каква може да е твоята карма след прелюбодеянието ти с попадията? Според индийските правила за такова нещо трябва да те хвърлят на тигрите, за да те разкъсат. Освен това в централния индуски рай попадат само онези, които са достигнали висшата степен на познание — нирваната. А какво представлява нирваната според твоите разбирания? Ти изпадаш в нирвана само след като изпиеш шест бутилки водка. Такива като тебе не могат да станат индуси. Нямам представа като какъв би могъл да се преродиш тук. Сигурно като заек.