Г. Зотов - Епидемия в рая

— Нима при вас има избори? — изуми се Малинин.

— Разбира се — отвърна високомерно Дмитрий. — Все пак ние не живеем в Саудитска Арабия. На всеки петстотин години праведниците правят своето свободно волеизлияние. При вас, в Ада, свобода няма, но при нас има демокрация.

— А кандидатите много ли са? — поинтересува се Малинин.

— По принцип е само един — смути се принцът. — Пък и какъв смисъл има да се кандидатира някой друг, при положение че рейтингът на Гласа от пет хиляди години е сто процента? Това е глупаво и напълно излишно. Кампанията винаги се провежда по всички правила, включително и с политическа реклама. Но всичко това създава затруднения. Разбира се, изчезването на ангелите няма да повлияе на рейтинга на Гласа, но самият факт е неприятен.

— И какъв е смисълът от тези избори в действителност — изсумтя Малинин. — При положение че победителят е известен предварително и той няма никакви конкуренти?

— При вас няма дори такива избори — прекъсна го рязко принцът. — Пък и да не би наистина да познаваш много храбреци, които биха дръзнали да премерят сили с Гласа за управлението на Рая? Един взе, че опита, и завинаги се сдоби с имиджа на козел.

— Свършихте ли вече? — намеси се Калашников със зле прикрито раздразнение. — Или цял ден ще дискутирате избирателните технологии? Да не би да сте забравили защо сме дошли тук?

Спорещите замлъкнаха едновременно, вторачени тъпо в лъщящия под.

— Доколкото разбирам, външната камера за наблюдение пак не е успяла да заснеме нищо — рече Калашников.

Принц Дмитрий кимна обречено.

— Е, в такъв случай най-спокойно мога да ви съобщя информацията, която предадох на Гавраил по телефона от библиотеката — заяви тържествено Калашников. — И така, вие видяхте, че покойният ангел се е борил с някакъв невидим субект и ако се съди по зачервеното от напъните лице на убития, този някой го е душил, нали така?

Мълчанието на Дмитрий и Малинин означаваше, че са съгласни.

— И всъщност в това се състои целият проблем — тържествувате Калашников. — В момента на убийството в тази стая не е имало абсолютно никого. Естериан изобщо не се е бил е невидим противник… Той се е бил със самия себе си.

Лицата на слушателите застинаха като на восъчни фигури в музей. Алексей разгърна бавно сивия лист с ксерокопието, което му направиха в библиотеката.

— Специално за вас, господа — каза. — Това е извадка от августовския брой на „Медицински вестник“. „Симптомите на птичия грип напълно съвпадат със симптомите на известния испански грип. Този грипен щам е вилнял през 1918 г. в САЩ и Европа и тъй като по това време не е имало никакви антибиотици, са починали 20 милиона души. Испанският грип убивал човека за рекордно кратко време. Понякога заразен пътник се качвал на първата станция на метрото в Ню Йорк, а на последната пристигал вече като труп. Щамът на птичия грип H5N1, който притежава всички признаци на испанския грип, всъщност е много по-лош от него, защото има способността да мутира. На двайсет и четвъртия час от заразяването си човекът вече е на крачка от смъртта — телесната температура на болния достига до 41,5 градуса, което предизвиква началото на неудържимо бълнуване и цветни халюцинации.“

Калашников приключи с четенето и погледна победоносно Дмитрий и Малинин.

Те едва се държаха на краката си, осмисляйки бавно чутото.

— И таз добра — подсвирна принцът. — Значи се оказва, че всичко това са видения, така ли?

— Точно така, млади мой приятелю — каза Калашников и подаде листа с ксерокопието на Дмитрий. — Странното поведение преди смъртта и неразбираемите думи на умрелите са били предизвикани от бълнуването им вследствие на високата температура — те са били в агония. Ние не знаем кой се е появявал в халюцинациите им в този момент, но виденията им явно са били ужасни. Достатъчно е да погледнем само лицето на Естериан. Тъй че никой не е прониквал при тях, отровили са ги дистанционно.

— Това е невероятно — изпъшка принцът. — Ще ми дадете ли един автограф? Вие сте гений.

Той престана да обръща каквото и да било внимание на Малинин.

— Лесно е да си гений, когато нямаш конкуренция — направи се на интересен Калашников, макар че искреният възторг на детето му беше приятен. — Жалко, че получихме този запис едва сега, защото иначе това щеше да премахне много от първоначалните ни въпроси. А сега, ако нямате нищо против, бих искал да огледам вилата, тъй като ми се ще да разбера къде точно ангелите са се заразили с вируса. Може би капаните са били сложени предварително, още преди камерите за наблюдение да бъдат монтирани. А докато аз търся наоколо, имам една молба към теб: заедно с моя заместник да разпитате съседите дали преди седмица на острова не са идвали по вода някакви непознати. А веднага след като свършим, ще отидем в архива заедно с Гавраил, за да проучим секретните досиета на изчезналите ангели…