Г. Зотов - Епидемия в рая

Малинин изсумтя обидено, разстроен от строгата кармична прогноза, но по навик се въздържа да направи коментар. Те не бяха планирали да ходят на индуисткия остров, но всичко се обърка заради променения график на Гавраил, който не можа да дойде в архива, където се пазеха секретните досиета. Вартоломей също имаше достъп дотам, но Калашников размисли и решиха първо да отидат в библиотеката, където Алексей три часа преглежда най-различна литература и кисна сума време в Wi Fi в интернет, четейки подробно медицински сайтове. И в крайна сметка помоли пазача — един възрастен ангел с бели мустаци, да му ксерокопира информацията от най-новия медицински справочник. А когато щабскапитанът прочете ксерокопията, лицето му просветна. Малинин го попита защо изглежда толкова щастлив, но Калашников само го щипна палаво по носа и не му каза нищо. Но те не отнесоха със себе си само това. След като прегледа определени библейски текстове, Алексей беше крайно заинтригуван от изданието на една много рядка книга, преведена на френски език, която на това отгоре пазачът му рекламираше много активно: „Вземете я, няма да съжалявате.“ Калашников не можа да устои на тази гореща препоръка, тъй като знаеше, че в Града би могъл да си купи подобно издание само във вид на самиздат, и то без гравюри. Затова взе книгата за едно денонощие да прочете някои избрани моменти, преди да заспи, тъй като не беше изключено в нея да има полезни за разследването факти.

Заради корицата си книгата тежеше около осем килограма и, естествено, се наложи да я мъкне Малинин, който се обливаше в пот и местеше тежкия товар от едната си ръка в другата. Алексей си поговори набързо по телефона с Гавраил в една самостоятелна стая без свидетели и след това двамата с недоволния от товара си Алексей потеглиха с каретата към индийския остров. За разлика от казака Калашников беше в прекрасно настроение, защото макар да не беше стигнал до убиеца, загадките станаха с една по-малко.

Пришълците влязоха в приемната на ексцентрично построената вила на Естериан и един тъмнокож слуга почтително им се поклони. Тук димяха сандалови благовония, висяха гирлянди от цветя и стърчаха бронзови статуи на танцуващи индуистки богове с безброй ръце, украсени с гривни. Върху мраморните стени майсторски се бе постарала ръка на резбар, изобразила сцени от индийския епос, включително и фриволното отношение на Шива към четирите пастирки. Заинтригувано от гостите, някакво петнисто теле провря глава през един от прозорците. В индуизма кравите се смятаха за свещени животни, затова покрай вилите обикаляха най-малко двайсетина такива хайванчета и безразлично щипеха сочна трева.

— При нас е налице поредният случай на дежа вю — натъжи се Дмитрий и седна на инкрустирания със седеф стол. — Малко преди да изчезне или ако трябва да сме поточни, преди да умре, Естериан е взел в ръце дистанционното на домашното кино. Очевидно това е било гърч. На телевизионния екран е монтирана цифрова видеокамера и предполагам, че Естериан е гледал записи от отпуската си. Най-вероятно, когато е натискал бутоните, ги е объркал и камерата се е включила и е записала всичко, което се е случило в стаята. Длъжен съм да заявя, че това не внася никаква яснота.

Принцът натисна бутона на дистанционното. Тримата (Вартоломей и охраната останаха навън) изгледаха некачествения запис от много близко разстояние. Камерата безстрастно бе фиксирала как Естериан се гърчи пред телевизора, стискайки се за гърлото, и как се опитва да стане, но отново пада, а лицето му става пурпурночервено. А след три минути на конвулсии той вече лежеше неподвижен на пода и най-вероятно беше мъртъв. Но изминаха няколко секунди и очертанията на трупа започнаха да се променят. Отначало той като че ли започна да се разлага — по тялото му се появиха тъмни петна, а кожата му стана прозрачна, сякаш е от стъкло, и дори се виждаше мрежата от кръвоносни съдове по целия му торс, клапите на сърцето му, черният му дроб и стомахът му. Последва силно и ярко избухване и тялото вече го нямаше. На лентата се виждаше, че във въздуха се издига стълб сребриста прах, която се завихри като смерч. Последва още едно избухване и сребристата прах изчезна. Стаята вече беше пуста и само едно облечено в хитон момиче с изкуствена усмивка се отразяваше от телевизора в голямото огледало на съседната стена и говореше нещо.

— Ето, виждаш ли? — каза принцът разстроено и изключи камерата. — И докога ще продължава всичко това? Най-неприятното е, че в Рая започнаха брожения — праведниците нервничат, а вестниците неглижират случващото се. А още по-ужасното е, че всичко това се случва в момент, когато предстоят избори.