Г. Зотов - Епидемия в рая

Гавраил позеленя, тъй като си представи каква ще бъде реакцията на Гласа, когато чуе тази новина.

— Нямам намерение да правя това всеки ден — разлюля успокоително рога Шефа. — В края на краищата нали има някакъв паритет на отношенията. Но бях принуден да постъпя така, за да се свържа с теб. Вчера установих, че телефонът с небесносиньото копче не работи. Моят техник провери апарата и каза, че с него всичко е наред. Проблемът е в ТВОЯ телефон. А като се има предвид, че телефоните ни не са свързани с жица, вероятно проблемът е в апарата ти. Свали кутията.

Без изобщо да осъзнава какво върши, Гавраил посегна към телефона за специална връзка. Пластмасовата кутия изхвърча още при първото натискане и той веднага видя драскотините отстрани — беше човъркана с нещо остро, може би с дълъг като шпага служебен сребърен меч, какъвто носеха ангелите. И трите кабела с различни цветове в кутията бяха старателно прерязани по средата. Гавраил смръщи трагично чело.

— Виж ти — промърмори, опипвайки безсмислено кабелите. — Интересно, кога ли се е случило това? Че аз… почти не съм напускал кабинета.

— Сигурен съм, че това е станало веднага след като дойде на посещение при мен — покри се със снежинки изображението на Шефа на екрана. — Самият аз не мога да се кача в райските селения по обясними причини и явно на някого НИКАК не му се ще да помагам в разследването. Но в същото време у мен се породиха някои догадки, които бих искал да споделя с теб, преди да изляза в отпуск. Още от самото начало имената на изчезналите ангели ми се сториха познати. Сетне се сетих, че вече съм ги чувал някъде преди около четири хиляди години във връзка с един скандален случай в Небесната канцелария, който направи фурор като този с Моника Люински.

— При нас не може да има такова нещо — прекъсна го Гавраил. — Сигурен съм, че грешиш. Откъде ще се вземе сексскандал в Рая? Че при нас сексът дори не се практикува. И това много ще разочарова твоя любимец Калашников на финала на романтичната му среща с покойната му жена.

— Всъщност това не ме вълнува особено — махна развеселено пред уебкамерата Шефа. — Ти по-добре ми кажи дали той успя да изрови нещо?

— О — възхити се Гавраил, — човекът наистина е професионалист, неподражаем е. Само не мога да разбера защо мъкне със себе си онова магаре.

— Какво магаре? — изненада се Шефа. — А, за Малинин ли говориш… Ами как да ти кажа… Съгласен съм с теб, че момчето не е блясък, но е изпълнително, а в наше време това вече е положително качество. А освен това, ако на онзи свят нямаше глупаци, как щяхме да знаем кои са умните? Както и да е, нека да не губим време в празни приказки, защото най-честно ме предупредиха, че връзката ни ще прекъсне всеки момент. Искам да споделя с теб една важна моя догадка.

— Един момент — отвърна Гавраил. — Ще затворя вратата.

Той затвори плътно вратата под погледа на умиращата от любопитство секретарка, превъртя ключа и за всеки случай дори дръпна пердетата. Кабинетът потъна в мрак. След като приключи с тези приготовления, архангелът изпусна въздуха си, сякаш току-що бе погълнал чаша водка наведнъж, и се върна до бюрото.

— Казвай — рече той и нагласи уебкамерата по-близо до себе си.

неделя, 14 часа и 55 минути

Платинената блондинка беше в прекрасно настроение. От сутринта до този момент не беше изпсувала нито веднъж и не беше чула онзи гнусен металически звук. Скоро цялата им прекрасна компания щеше да седи в един земен ресторант и да се наслаждава на удържаната победа, тъй като тяхната група извърши сложната операция безпогрешно. Както бе планирано, мръсниците си получиха заслуженото — всички до един, и сега наетият детектив, изпратен от Ада, щеше да е принуден да се спре. А ако не се спреше, толкова по-зле за него — щеше да получи една порция светена вода в очите, а Алевтина — инжекция с птичи грип. След два-три дни щеше да стане точно така, но на този етап той все още беше необходим, за да подаде на Гавраил нужната информация и да поведе разследването по пътя, по който искаха те. Нека RL2 да види как изкуството й принуждава марионетките да танцуват — този Калашников щеше да започне да върши такива жалки дивотии, за каквито добродушният RL2 дори не бе мечтал. Шестима ангели излетяха благополучно в НЕБИТИЕТО и настъпи време да преминат към втората фаза на операцията — да заметат следите. Засега не беше ясно дали земният агент RL2 щеше да успее да задържи Гласа в отпуск, но фактът, че до този момент не докладваше нищо, вече беше много положителен. В противен случай те ВЕЧЕ щяха да са получили печата на паднали ангели и да са полетели в тартарите, размахвайки трескаво почернелите си криле. Явно успехът развращаваше, тъй като Раел и Локи сигурно чакаха със стаен дъх нейния сигнал, а тя, мързеливката, още не беше качила на уебсайта съобщението, че последната твар си получи заслуженото. Много кофти, че нямаше хубава бира. Когато напуснеше Рая и избягаше на Земята, първото, което щеше да направи, бе да си купи една бутилка бира. Раел не пиеше, но поне с Локи можеха да гаврътнат по чашка по случай знаменателното събитие.