Г. Зотов - Епидемия в рая

Момичетата замълчаха, въртейки едновременно чашите с вода в ръцете си. След това едното от тях сложи с нескрита нежност ръката си върху рамото на другото и го погали, а това не убегна на бармана.

— Не убивай повече никого, чу ли? — помоли шепнешком Локи. — Все пак аз съм малко старомоден ангел и такива неща ме отвращават.

— Няма — съгласи се великодушно Раел. — Четирима души са напълно достатъчни. Вече разбрах, че няма как да пропиеш професионализма си, въпреки че не пия. Ако се наложи, пак ще мога да унищожа цяла тълпа и няма тепърва да се уча как се прави това.

Барманът видя как двете момичета станаха от местата си и, хванати за ръце, тръгнаха към изхода, поклащайки бедрата си. Сервитьорът се втурна към масата им и взе листчетата, които една от клиентките предвидливо затисна с малката чинийка. Колко жесток беше този свят… Такива красиви момичета, но бяха лесбийки. Това беше несправедливо. А те изглеждаха като истински ангели.

неделя, 6 часа и 45 минути

Естериан залиташе насам-натам. Стаята променяше размерите си и ритмично подскачаше, сякаш танцуваше брейк. В определени моменти, когато стените на вилата се понасяха в ужасяващ танц, му се струваше, че е готов да се тръшне на дивана. Пред очите му всичко плуваше и се въртяха ситни пъстри петънца, които разпръскваха водопади от цветове. В устата му се появи отвратителен вкус и имаше чувството, че само след миг ще си изповръща червата. Не му останаха никакви сили да стигне до банята и след като повърнеше, щеше да се просне по очи право в лепкавата маса. Потта се стичаше на потоци по тялото му, крилете му бяха залепнали за гърба, а клепачите му бяха възпалени и плътно затворени. От кого ли бе лепнал тази зараза, срещу която беше безсилна дори и най-добрата тибетска таблетка? От лицето му се ронеше дъжд от ситни люспи, носът му беше запушен, той бе подпухнал, дишаше тежко и издаваше мъчително хъркане. В началото на XXI век Шефа очевидно не дремеше, както всъщност би трябвало да постъпва един враг на човечеството, и най-новите неприятни инфекции се появяваха по земните територии със завидно постоянство. Разбира се, това не беше чума или вариола, но при всички случаи изобретението беше супер, тъй като отдавна не се бе чувствал толкова зле. След като прерови аптечката, за да намери нещо за сваляне на температура (целият под беше покрит с опаковки от тибетски лекарства), Естериан вече цял час седеше в хола и пиеше донесената от хладилника напитка ласи — солен айран, който бе свикнал да пие по време на командировката си в страната на слоновете, която продължи цели двайсет години. По принцип след продължителните усилия, които бе положил в суровите климатични условия, трябваше да изпратят Естериан да отговаря за офиса на Малдивите, но кулоарите на Небесната канцелария гъмжаха от интриги. И точно по тази причина той се озова като управляващ на един голям остров, където преселваха последователите на индуизма след смъртта им, като им внушаваха, че не са умрели, а само са се преродили в ново качество върху парче земя в Андаманско море. За да постигнат по-голяма убедителност и правдоподобност на обстановката, закараха на острова един куп свещени животни — маймуни и крокодили, а също така и кобри, чиито отровни зъби бяха предвидливо извадени. Вчера, когато тръгваше на работа, настъпи една по опашката и без малко да падне от прага.

Всяка сутрин отиваше с личната си карета до Районния център, където в една лъскава сграда работеха служителите от централния офис на Небесната канцелария. А късно вечер се преобличаше в дхоти 14 14 Индийска национална мъжка дреха. Състои се от дълго бяло парче плат, което се увива по сложен начин около бедрата. — Б.а. и се връщаше обратно в снежнобялата вила, построена в стила на древноиндийски храм с покриви на много катове, които приличаха на островърхи захарни глави. Индуисткият участък се смяташе за проблемно направление най-вече заради това, че за разлика от много други райони в Рая беше доста пренаселен. За това положение имаше просто обяснение — населението на земната Индия беше повече от милиард и праведниците сред индусите не бяха чак такава рядкост, дори ако се вземеха тъй наречените садху 15 15 Свети отшелници в Индия, дълбоко почитани от местното население. — Б.а. . Седи си някой човек почти от раждането си под чадъра край Ганг, спи на улицата, мърмори си под носа разни мантри, живее от подаяния, а сетне — хоп! — заповядай в Рая. Така че тук успяваха да свържат двата края само благодарение на индусите и будистите, а началството настояваше да засилят рекламната кампания в Европа, откъдето през последната година в Рая бяха попаднали само двама възрастни, пък и те идваха от арктическите области на Норвегия. Макар че той трябваше да гледа оптимистично на всичко това, тъй като извади късмет с индийското направление. Защото за най-лош сектор се смяташе островът Дисниленд с размерите на Австралия, където из пясъчниците и площадките за игри щъкаха милиони малки деца, които не бяха пожелали нито да пораснат, нито да станат ангели. Естериан предпочиташе да бачка цяла година в забоя на мината, вместо да прекара едно денонощие в Дисниленд. Защото задачата да наблюдаваш огромния щат от филипински гастарбайтери в ролята на гледачки, да не забравяш, че въртележките трябва да се поправят, да осигуряваш непрекъснат цикъл на работа във фабриките за бонбони и да следиш виетнамците, които преработваха памперсите, беше наистина умопомрачителна. Да работят в Дисниленд можеха или заклети работохолици, или луди. А Естериан не спадаше нито към едните, нито към другите.