Г. Зотов - Епидемия в рая

Естериан се закашля, а от гърлото му полетяха лепкави пръски и се посипаха върху чашата с ласи. Иди и разбери, ако можеш, дали Шефа наистина е искал да отмъкне поредната порция китайци в градските владения, или това бяха само предположения? На този етап Шефа вече направо не знаеше къде да дява тия китайци, затова и двете страни си затваряха очите за нахлуването на китайски гастарбайтери в Рая. Те се бяха специализирали предимно в строителството на инфраструктура, в озеленяването на островите и в откриването на вегетариански ресторанти. Всъщност пускането на фалшива информация под формата на черен пиар се използваше активно и от Канцеларията, и от Града, но никой не поемаше отговорността за това. Леле, колко зле му беше, но тук дори не можеше да изпсува. Ангелите, които бяха работили дълго време в Русия, много страдаха от тази забрана и в разговорите им цели фрази звучаха като бип-бип-бип. Той се обърна и се изплю в синята чинийка, която бе сложил нарочно върху малката масичка.

А когато се обърна към телевизора, ангелът внезапно подскочи и застина. Само за секунда там картинката се бе сменила и вместо момичето от телевизионния екран го гледаше неизвестно чудовище с тлъст корем, огромни сиви уши и усукан, навит на спирала продълговат нос. Чудовището приличаше едновременно на слон и на октопод. „Това Ганеша ли е? — изненада се Естериан. — Тоя пък какво прави в телевизионното предаване?“ През цялото време, откакто ангелът работеше на острова, Последен канал нито веднъж не бе показвал индуски божества, и то в толкова естествен вид. Може би в телевизионната индустрия беше станало някакво объркване. Той натисна дистанционното, но нищо не се промени — май че батериите бяха паднали. Екранът не угасна, а Ганеша продължи спокойно да го разглежда, махайки с уши като с ветрила, а на дебелия му врат се виждаха характерни индийски огърлици от отровно оранжеви цветя. Естериан положи доста усилия, за да се изправи и направи крачка към телевизора. Какво пък, след като дистанционното се бе скапало, щеше да го изключи механично. Когато се приближи до телевизора, той натисна кръглото копче в най-долния ъгъл на екрана. Този акт не доведе до никаква промяна на ситуацията, въпреки това не се хареса на Ганеша. Индийският бог със слонска глава събра вежди и в следващия миг се случи онова, за което цветисто му разказваше един негов познат, който преди няколко години беше гледал филма „Позвъняването“. От самите недра на телевизионния екран на пода плисна малко вода, а след това се появи сив хобот, който се извиваше на спирала като змия. Ангелът не бе успял да се опомни, когато хоботът го обгърна през врата като смок и той усети, че кожата му се пука от притискането. Естериан падна на колене, сграбчвайки трескаво хлъзгавите кръгове в напразните си опити да ги разхлаби. Лицето му почервеня, а на два сантиметра от себе си той видя засмяната уродлива мутра на Ганеша. Поемайки си дълбоко въздух на пресекулки, Естериан отказа да осъзнае, че умира, защото ангелите бяха безсмъртни и това просто не можеше да им се случи. В ъгълчетата на очите му се появиха капчици кръв, които приличаха на червени сълзи, и той падна на пода, гърчейки се в конвулсии, а хоботът на Ганеша продължаваше да го стиска, въпреки че ангелът раздираше сивата му плът с нокти. Плъзгайки помръкващ поглед по стените в предсмъртната си мъка, Естериан се видя болезнено ясно в огледалото на отсрещната стена, че лежи на пода с облещени очи, мокър от пот и хъркащ. Видя и телевизора с огромен екран, който бе надвиснал над него.

Последното, което успя да зърне, бе същото онова момиче със стилно ушит хитон, което се мъдреше на екрана, стиснало листове в ръце.

А в огледалото не се виждаше никакъв Ганеша, който да стиска гърлото му.

неделя, 07 часа и 32 минути

„Ама че нощ изкарахме с негово благородие, същински ужасен кошмар. Когат’ Сурен (да му дава Гласа живот и здраве) довлече тубата с винце, отиде, та се не видя. Негово благородие си похортува със Сурен и се завря в едно тъмно кюше да мисли (напоследък той нищо друго не прави, сал мисли), а пък аз съ захванах да посръбвам от хубавото винце. Ама не ми беше писано дълго да си посръбвам, понеже господин Калашников ми взе тубата и каза, че имал видение и затуй трябва спешно да идем при Гавраилчо. Отначало тая работа въобще не ме стресна, понеже човек кат’ седи по цял ден трезвен, всякогиш ще го споходят видения. Ей на, аз например ката нощ виждам насън шльокавица, и то толкоз ясно, че чак страх ма хваща. Отхвърчахме за нула време с Вартоломейчо (колесницата му ни чакаше готова) при Гавраилчо и го измъкнахме от кревата, а пък на него цялата му тиква в перушина и очите му мигат-мигат. К’во искате, вика сънено. А пък негово благородие кат’ се врътна насреща му кат’ същинско конте и — хоп! — измъкна едно листче от джоба си, а на листчето пише от кво ангелите в Рая мрат кат’ успани мухи. Оказа се, че туй е гъба, на ти сега! След войната в наш’то село казваха за ония, дето измряха от гъби — вгъби се. Ама тайзи гъба не беше к’ва да е, а някаква си птича — отгоре ли цвъкаше, какво ли, нищо не разбрах. Гавраилчо кат’ раззина плювалник и дума не може да рече, а сетне направо избухна: как, вика, крилатите ангели могат да се вгъбят? Те били безсмъртни създания и разни други такива. Тогаз негово благородие извади мъжката едно друго листче и се захвана бързо да дращи разни чудати формули. И се разбра, че такваз й е същината на тайзи гъба, че вирусът й може с неописуема скорост да мутира както си ще и да поразява, както мъдро рече господин Калашников, клетките на всеки организъм от плът. Тоя вирус, като влезе в клетките, веднага се размножава. А пък организмът на ангела е като две в едно — хем човек, хем птица, та затуй проклетият вирус го яде от две посоки едновременно. Гавраилчо все едно го цапнаха с мокър парцал по главата, пък гледам, че и на Вартоломей му се дръпна кръвта от лицето и ми вика тихичко на ухото: «Остана ли ти малко вино, братко?» Да бе, как ли пък няма да ти дам. Както каза негово благородие, там проблемът им е, че фактически всички ангели в Канцеларията бяха в телесен човешки образ и им беше харесало да го пият още докато са били на Земята. Ясна работа — ако някой отиде в Париж, сетне за нищо на света няма да поще да е безплътен. Затуй инфекцията ги ловеше, ама рак, язва или херния нивгиш не можеше да се образува в тялото им, понеже както да въртиш и да сучеш, ангелите все пак са си извънземни създания.“