— Олеле, не бива да се изразяваш така — сгърчи физиономия Локи. — Знаеш какви са местните хора — ще хвърлят по теб една камара камъни и всеки ще твърди, че за разлика от теб е чист и невинен. Никой не си признава греховете пред Гласа.
— Нека — не се предаваше Раел. — За сметка на това аз не съм грешна за други неща и това е най-важното. Дори когато съм изпаднала в много тежка депресия, никога не поркам. Точно затова, след като умрях, се озовах в Рая и между другото този факт изобщо не ме изненада.
— Ами сексът? — смигна й игриво Локи. — Нали знаеш, че…
— Зная — прекъсна я Раел. — Точно защото някои от нас са нарушили правилата за секс, двете с теб получихме жестоки наказания и пренасяме през годините вечната болка, която остава с нас завинаги. Съзнавам своя ужасен грях. Но те… те не са заслужили да постъпят така с тях, нали? Всяка нощ ги виждам в съня си — как заговориха, как тръгнаха, как се усмихнаха… И ако не беше онази гадна бележка от Гласа… — От очите на Раел потекоха сълзи. И тя посегна към салфетката.
Усмивката изчезна от лицето на Локи, а устните й потръпнаха и увиснаха надолу.
— Да, трудно е да се възрази каквото и да било на това — прошепна тя. — Но проблемът не е дори в нарушаването на правилата, защото е истина, че никой не ги спазва. Тези изроди заслужиха смъртта си заради онова, което извършиха с гнусните си ръчички. Сетне при онези двеста души нищо не потръгна както трябва. Знаеш ли това? Те захвърлиха живота ни на боклука заради собствената си завист и интриги. Така смятаме и аз, и Калипсо, и Лаели. Единствено наивният Чарли най-искрено си мислеше, че ни използва, и дори и през ум не му минаваше, че по-скоро го използваме ние.
— Ама хубав ник измислихме — изхлипа Раел. — Сега вече наистина могат да ни наричат „Ангелите на Чарли“. Не зная кой е този RL2 и не ми пука. Калипсо ми изпрати тази пластмасова карта с разрешението да убивам, ако се наложи, и това е всичко, което ми трябва. Но той явно е голяма клечка сред ангелите на възмездието, защото само босовете могат да получават такава карта. Между другото — гласът й предателски се разтрепери, — как се чувстваш в момента?
— Прекрасно — сви раменца Локи. — Недей да се притесняваш. Макар да не стрелям наляво и надясно с пистолета, аз също съм професионалистка в работата си като теб. След като заповядаха на ангелите на възмездието да прекратят дейността си, аз се увлякох по медицината и постигнах доста големи успехи. Със званието доктор ме удостоиха петнайсет университета, като започнем от Ню Йорк и стигнем до Сидни. Всъщност ти знаеш ли как действа вирусът? Ако се бяхме заразили, след едно денонощие вече щяхме да сме мъртви. Той убива ангелите почти мигновено и ти вече разбра това. Да, ние изпращахме серума с обикновена поща, но никой не заподозря нищо, тъй като на митницата никой не претърсва ангелите. Аз ги херметизирах във флакони и ги опаковах с вакуум, тъй че нищо не би могло да излезе навън. Лаели е предупредена как да борави с това, пък и тя не е лаик и е преминала през курс за използване на отровни вещества в базата. Извън града си направих лаборатория с такава апаратура, че дори и федералната служба за сигурност би ми завидяла. Направих си и имунизация с препарата, и то два пъти. Тъй че не се коси, приятелко.
Двете момичета се разсмяха, а едното направи знак с ръка на сервитьора.
— Още минерална вода ли искате? — осведоми се той. Зад гърба на бармана една почти пияна жена на около петдесет години с размазан скъп грим по лицето свиреше с уста и сваляше бельото си изпод полата под дюдюкането на стриптийзьорите.
— Да, донеси една бутилка — прониза го с поглед Локи. — И ни дай сметката. — Момчетата ви на сцената са хърбави, няма какво да се види, отиваме да нанкаме.
Сервитьорът въздъхна и се върна на бара, а след секунда се появи отново до масата с бутилка „Евиан“. Отвори минералната вода, напълни чашите им и без да се задържа нито за миг, се върна обратно. Опитът, който бе натрупал в течение на пет години, му подсказваше, че от тия двете няма да изкопчи нищо, освен бакшиш, макар че клиентките в клуба се развихряха до такава степен, че танцуваха голи върху масите и винаги можеше да си избере всяка от тях. Но до този момент не бе виждал жени, които да се разкрепостяват, след като пият минерална вода.
— Между другото, самият Глас е пил вино с учениците си в пещерата — отбеляза Локи и отпи от водата. — Защо ти не можеш да правиш това?
— Свидетелствата много се различават — изсумтя Расл. — Може това да е бил гроздов сок, кой би могъл да го потвърди с днешна дата? Но дори и Гласа да е пил вино, това не е достатъчен повод… Като че ли не познаваш хората? Изобщо не се знае на какво ще заприлича Раят, ако разрешат легалната употреба на вино там. Поне праведниците от Русия със сигурност няма да се удържат. Ами финландците? Те са истински кошмар. Ти с твоята доброта ще вземеш да разрешиш и на английските праведници да гледат свободно футбол и тогава при нас ще се развихри такъв рокендрол, че ще изпотрошат всичките мебели.
Читать дальше