Г. Зотов - Епидемия в рая

— По принцип убийците са доста ограничени хора — клъвна я Локи. — Като цяло какво успя да измислиш? Този мизерен маскарад с мъжките дрехи и толкоз, нали? Но според мен и без това всички разбраха какъв е полът ни.

— Виж какво, не бъди толкова примитивна — тросна й се Раел. — В края на краищата това е Москва и тук господства стилът унисекс. Идеята да се преоблечем в мъжки дрехи не беше чак толкова лоша. В този град самата аз отдавна съм престанала да различавам кой е момче и кой е момиче. Гейклубовете никнат като гъби, а на попсцената от сто години не се е качвал човек с нормална ориентация.

— Така си е — съгласи се Лъки. — Всичко се обърка — мъжете се обличат като жени, жените като мъже. Тук дори пресата вече десет години не може да установи как е правилно да нарича Верка Сердючка — тя или той. Но ти наистина прекали, като изпозастреля толкова хора. Представи си какво ще кажат утре в сутрешните новини, след като намерят труповете на ченгето и експерта в лабораторията.

Диджеят пусна култовото парче „She’s a Maniac“, писъците на тълпата преминаха в същински рев, а към танцьорите отново полетяха сутиени и разни дантелени неща.

— Свидетелите винаги трябва да се убиват — прошепна Раел. — Знаеш ли, в течение на толкова хиляди години не съм имала поръчки… че спешно ми се наложи отново да препрочета и да изгледам доста трилъри. И навсякъде рецептата е една и съща. Само един свидетел да оцелее и край — спукана му е работата на килъра, хващат го.

— Така си и знаех, трябваше да ти взема „Денят на Чакала“ — джвакна със соса Локи. — Когато я прочете, цяла седмица влиза с черни очила дори в банята. Ето, купи пистолети със заглушители. Ами „Лицето с белега“? Тогава наистина искаше да отидеш на първата акция с картечница, сиреч say hello to my lil friend 13 13 Поздрави моя малък приятел! (английски жаргон) — култова фраза, изречена от Ал Пачино при появата му с картечница в ръце. — Б.а. . Трябва да си ми благодарна, че те разубедих. И тази стрелба по македонски като при Тарантино… По-добре изобщо да не ти бяха възлагали такава поръчка.

— Малко съм се поотучила — призна си Раел. — Едно е да изтрепеш тълпа от въоръжени хора и друго — само един човек. Признавам си, че доста съм поизгубила квалификацията си за убийства. Но ти много добре знаеш, че ангелите на възмездието отдавна се преориентираха към друга работа. Страхотно, нали? Първо векове наред ти внушават: „Ти си печен килър, поразявай с огън и меч всички, които се изпречват на пътя на силите на доброто.“ А сетне ти казват: „Целите се промениха, остави меча на полицата, скъпа, вече ти намериха нова работа — ще правиш букети от нежни рози.“ Да им ги навра в задниците тия рози… Но аз пък ще ти кажа следното: щом веднъж са научили един ангел да убива, сетне това засяда в перата му генетично. И затова очистих трима…

— Четирима — коригира я педантичната Локи. — Забрави ли пътния милиционер, който ни запомни? Много жестоко се отнесе с него — застреля го с куршум в тила и го бутна в реката.

— Един повече, един по-малко, какво значение има — каза с гласа на Ал Пачино Раел. — При всички случаи няма да ни открият, нали знаеш как работи местната полиция. Онова ченге от Дмитров беше изключение.

Огромният екран на стената излъчваше обобщените новини от деня без звук — в архивния запис се мярна смачканата физиономия на Сергей Мавроди, който триумфално излизаше от затвора, а народът го посрещаше със салют от яйца и сметана. Злобното лице на Раел се разкриви от ярост.

— Ей този бих го очистила и без лицензия — изсъска тя. — За съжаление в разрешението за ликвидация, което Калипсо взе от скривалището на RL2, са посочени само десет души. — Раел тропна по масата с небесносинята пластмасова карта с холограма във вид на крило. — И в него има един огромен минус — категорично е заявено, че убийството се извършва само при необходимост. Интересно, как ли RL2 е успял да измоли тази лицензия от Гласа? Всъщност, извинявай, отклоних се от темата. Както знаеш, в крайна сметка пръснах страшно много кинти заради този тип. — Посочи с глава към Мавроди. — Потънах в дългове до върховете на крилете си.

— Вложила си кинти в МММ? — задави се с брюкселското зеле Локи. — Ти да не си полудяла? Нали ни е забранено да печелим пари на Земята?

— Ама че си примерна — подсмихна се ехидно Раел. — Тогава как щяхме да седим тук? Да, правилата са такива, само че кой ги спазва? Изпращат ни на Земята, където трябва да живеем в определени условия, но в същото време не ни дават командировъчни, тъй като в Рая не са приети в обращение никакви финансови средства! Разбира се, че купувах акции от МММ. На Земята има прекалено много съблазни, за да може един редови ангел да им се противопостави. Някои от нашите най-откровено рекетират офисите на Гласа… В крайна сметка, щом като неговите представители събират добра лепта, те са длъжни да я поделят с нас. Между другото, точно така се разпореди и Гласа. Да извършват по едно-две чудеса с телекинеза, миряните да правят по-големи пожертвования, а доходът да се дели по равно. Много от нас намират друг изход — притежават банки чрез подставени лица. Казват, че един архангел дори станал крупен олигарх. Вярно, за целта му се наложило да си ампутира крилете, за да може да ходи в сауната и там да сключва нужните сделки. Разбирам го горкото момче, защото и на мен ми е много трудно да ходя навсякъде със здраво завързани за гърба ми криле — изтръпват. А колкото до МММ, получаването на кинти на аванта не е грях — щом като някакви кинти ти падат отгоре, това е дар свише. Който е безгрешен, нека пръв да хвърли камък по мен.