Г. Зотов - Епидемия в рая

След като сложи точка, Малинин изпита известно упоение от собственото си величие и се накани да продължи да пише, но от писането му го изтръгна пресипналият глас на Калашников, който се бе настанил удобно на дивана.

— Серьога, ти да не си превъртял? Бип-бииип-бибии-иип, тъй да знаеш! Скоро трябва да ставаме, а ти още не си лягал. Да не смяташ да дремеш по време на акцията?

— Съвсем не! — стегна се тутакси Малинин и затвори дневника. — Че колко ми трябва на мен, препатилият войник, башблороде? Стига ми и една минутка да подремна на приклада.

— Хайде-хайде — прозя се Калашников. — Зная ги аз тия твои приклади — сетне ще спиш прав като кон и ще отговаряш на въпросите ми чак на третия път.

Електронният будилник с пет режима за събуждане иззвъня след половин час, когато на Малинин му се струваше, че току-що е затворил очи. Калашников безмилостно дръпна коприненото китайско одеяло от колегата си.

— Предупредих те. Сега няма да хленчиш.

Малинин не хленчеше, но докато се обличаше, намъкна мундира на краката си, а ръцете си напъха в крачолите на униформените си панталони и с войнишко усърдие закопча ципа си чак до врата. Калашников завъртя глава и се потътри към кафеварката.

Платинената блондинка натисна плавно бутона и изображението на плазмения монитор на лаптопа помръкна. Абсолютно същото изображение угасна и на екрана на компютъра на жената, която се намираше на около десет километра от нея. Тя беше слаба, стройна брюнетка с чуплива коса и сини очи и изглеждаше на около трийсет години.

— Там има една миниатюрна камера в окото на статуята с копието. Те не я виждат — каза блондинката по мобилния си телефон, потропвайки развеселено по капака на лаптопа. — Ние не ги чуваме какво говорят, но можем да наблюдаваме изображението. Уверихте ли се, че това е мъжът ви, или да ви включим отново?

— Няма нужда — каза глухо Алевтина Калашникова. И прехапа устната си до кръв, за да не се разплаче, тъй като трудно успяваше да запази спокойствие.

— Прекрасно — усмихна се блондинката. — Надявам се, че ще спазвате онова, за което се споразумяхме, както ще го спазваме и ние. Чакахте тази среща деветдесет години, нали? И не предполагахте, че тя ще се състои. Сега вашата мечта ще се реализира, но ако се държите както трябва. Рано сутринта ще занесете писмото на адреса, който ви казах. И ще го сложите…

Последва кратко и подробно описание на скривалището. По време на целия инструктаж Алевтина не издаде звук.

— Разбирате ли, в момента вашият скъп съпруг е много уязвим — добави хладнокръвно момичето. — Той е пришелец от Ада и за нас не е никакъв проблем да го премахнем, тъй като за целта ни е нужна само една капка светена вода. Още повече че до него денонощно се подвизава наш човек. Достатъчна е само една неправилна стъпка и вие никога повече няма да го видите, дори и след Страшния съд.

Тя направи пауза, за да изчака нужната реакция.

— Вие сте лайно — изрече твърдо и злобно Алевтина. — Мразя ви.

Блондинката се усмихна още по-широко.

— Зная — заяви спокойно.

неделя, 09 часа и 55 минути

Както винаги преди строгия неделен доклад пресаташето стоеше пред Гавраил и молеше наум Гласа да го помилва. Коленете на ангела видимо трепереха и имаше защо. По всичко личеше, че Гавраил не е спал през нощта, защото под очите му имаше тъмни сенки, лицето му беше прежълтяло и подпухнало, освен това нямаше устни, а някакъв процеп, който би трябвало да е устата му. Щом високопоставеното началство беше в такова настроение още от сутринта, работата му беше спукана.

— Обстановката не е много добра — измънка пресаташето, мачкайки нервно листовете в ръце. — Само през вчерашния ден получихме по електронната поща двеста писма от праведници, които молят да потвърдим или да опровергаем слуховете за изчезналите ангели. Появи се и налудничава мълва, че това е работа на Шефа, а Гласа няма да се върне от отпуск.

— Кой говори такива неща? — попита студено Гавраил.

— Не зная — призна си изплашено пресаташето. — Праведниците са нервни хора, повечето от тях са от страни с железни режими и затова дори и в Рая за всеки случай се подписват с „доброжелател“. Дали да не пуснем официално опровержение по телевизията? И например да обвиним за това черния пиар на специалистите по политически технологии на Шефа. Той дори и да протестира, пак никой няма да му повярва, защото има рога и копита, а ние сме ангели небесни.