Г. Зотов - Епидемия в рая

Гласа се обърна на другата страна и намести хартиената лента, с която си бе отбелязал докъде е стигнал в книгата. Трябваше да си признае, че бе развил известна зависимост от работата си. Също като някой професионален журналист, който изпадаше в истински гърч, ако един месец не гледаше новините по телевизията. Беше в отпуск от съвсем скоро, а вече се питаше дали да не включи ясновидството и да разбере какво става в централния офис на Небесната канцелария. „Няма защо да го правя“ — отговаряше си за кой ли път строго Гласа, тъй като и без това си почиваше много рядко. Да речем, че в момента на Гавраил му беше доста трудно, защото в Рая имаше и такива, които не го обичаха и оспорваха методите му на работа… Но той трябваше да погледне истината в очите. Че какъв е този негов заместник, който не е в състояние да изпълнява задълженията на началник само една седмица? А за Гласа беше наложително да възстановява силите си след тежката работа и той осъзна това веднага след като създаде Земята. Нима не изпитваше удоволствие да лежи на пясъка като обикновен турист, да плува в морето, да наблюдава поведението на хората и да слуша разговорите им? Когато знаеш всички езици на света (тъй като сам ги смеси на Вавилонската кула 7 7 Вавилонската кула — библейска случка, в която в града Вавилон хората от цялата планета, които говорели един и същи език, започнали да строят кула, за да стигнат до Гласа, но той смесил езиците. Те престанали да се разбират помежду си и греховният строеж бил спрян. — Б.а. ), включително и диалекта на енисейските остяки и наречието на папуаското племе дани, това се превръщаше в изключително забавно занимание. За да изучава човешката природа, Шефа предпочиташе да вижда хора, струпани на едно място (да речем в някой театър или вариете) и както винаги беше абсолютно неправ. Защото хората можеха да бъдат самите себе си само на плажа, стоплени от слънцето, отпуснати от океанските вълни и прикрити с тесни парцалчета. И точно тук те показваха нехарактерните в обичайни условия за тях любезност и миролюбие, които толкова приличаха на примирието в джунглата по време на продължителна суша, когато телето и леопардът най-спокойно пиеха вода от една и съща река.

— Е, Вован, твоята мадама отиде на масаж и вече можем да си полафим за работата.

Гласа се обърна и видя един затлъстял мъж с бирено шкембе, целият покрит с деформирани от разширение сини татуировки, който прегръщаше през закръглените рамене друг такъв дебелак със зачервено подпухнало лице.

— Я кажи как върви бизнесът, шест ли е всичко и въобще к’ви ги дялкаш?

— Абе, к’во да ти кажа, бе, Витьок, кретаме някак — прозя се дебелакът, демонстрирайки пълната си със златни зъби паст, на която би завидял и хипопотам. — Яко изгубих от доларите миналия месец, падат гадните гущери като асансьори. Вече не знам какво да правя… Още не ми се ще да ги обръщам в евра. Тия дни отърчах в офиса на Гласа и изсипах едни кинти там — петстотин долара пръснах, три метра свещ запалих, ама нищо. Честно ти казвам, брато, направо вече се сривам. Наместникът му вряка: малко цакаш, свиди ти се, я поръчай една голяма камбана, пък може Гласа да чуе молитвите ти за курса на зеленото. Аз го питам: А отстрани мога ли да напиша „На Гласа от Вован“, нещо от сорта? А той вика: „Да, бе, цакай още петстотин и пиши K’BOTO ТИ дойде.“

Гласа страшно се развесели. Той по принцип харесваше народите от бившите атеистични страни и най-вече руснаците. Бяха страшно симпатични хора и съвсем искрено вярваха, че Небесната канцелария е някаква разновидност на бюро за бързи услуги. Цакаш кинти и всичко трябва да е наред, защото е платено. И нямаше да се изненада, ако разбереше, че Вован и Витьок са сто процента убедени, че офисите всяка вечер му изпращат оборота с помощта на „Уестърн Юниън“, като не пропускат да си приберат комисионата. Но едно беше сигурно — в началото на XXI век много негови представителства на Земята страшно се бяха комерсиализирали и, общо взето, печелеха повече пари, отколкото различните нефтени компании. Това си беше същинска корпорация „Глас“. Най-малко от всичко той бе очаквал, че неговите представители ще започнат да освещават жигулита и да се влачат из вагоните на метрото с кутии за волни пожертвования. Направо бяс го тресеше от това, тъй като навремето часове наред обясняваше на учениците си какво представляват финансите, а един от тях дори захвърли на пътя портфейла си, пълен с кинти, и обяви, че оттук нататък парите са му омразни… Но тутакси дотичаха хора и ги разграбиха. Ала бе достатъчно само малко да поотпусне юздите, и още преди да е мигнал, офисите му на Земята превърнаха Гласа в някакъв добре разработен бранд като кока-кола. Той изгони с ритници търговците от офиса си, но сега във всяка сграда, построена в негова чест, се подвизаваха тълпи от търговци като на битака в „Лужники“. Да топнат едно дете във водата — плащай. Да регистрират брак — плащай. Да изпратят в последния път — плащай. Сигурно така си представяха и събитията в Йерусалим — как, докато са посвещавали хората във вярата си, учениците му старателно са броили доларите и са издавали касови бележки на новопокръстените. И направо зле му ставаше, като се сетеше, че през май дори се появи специална телефонна служба, която предлагаше разговор с представител на Гласа на цена 11 рубли за минута без ДДС. Имаше чувството, че ако при тях отиде лично Шефа да си поръча молебен, те с радост щяха да му го отслужат, стига да не му се досвидят разходите.