Г. Зотов - Епидемия в рая

Малинин отскочи изплашено.

— Честно казано, предполагах, че точно тук е заровено кучето — почеса се по тила Калашников, докато оглеждаше скучаещите ангели. — Направо не мога да повярвам, че ей тия същества са унищожили два града за няма нищо. Ако потенциалният килър е сред тях, ще бъде изключително трудно да го открием.

— За няма нищо ли? — обиди се Вартоломей. — Ако не си забравил, едно от тия същества бях аз. И щях да те видя какво щеше да правиш, ако цял град решеше да те изчука просто ей така! С моя колега кротко си пътешествахме като обикновени странници и в Содом поискахме да пренощуваме у един благочестив човечец на име Лот. И както си спяхме спокойно, изведнъж чухме шум. На прага се бе събрала цяла тълпа и всички бяха страшно възбудени. „Я казвай, дядо — викат, — къде са хората, които дойдоха да пренощуват при теб? Доведи ги при нас да ги разпознаем.“ На мен тая работа никак не ми хареса и най-откровено заявих това на дядото. Той беше гостоприемен човек и отначало искаше да се разбере със сбирщината с добро и да им рече: „Ето, имам две девствени дъщери, тях ще изведа при вас.“ Такъв благ човечец беше той! Но тези мизерници не се съгласиха и на мен ми писна да се церемоня с тия кретени, та се наложи да ги поразя със слепота, а те направо се скапаха, докато намерят изхода.

— А защо искаха да излезете? — полюбопитства Калашников.

— Няма значение — обобщи Вартоломей. — При всички случаи да преживееш атаката на цял град, който се състои само от хомосексуалисти, не е проста работа.

— Само едно не мога да разбера — заинати се Калашников. — Не ми се сърди, но по външност ти изобщо не приличаш на Аполон. Умът ми не побира как е възможно всички мъже в града до един да дотичат спешно до къщата на Лот с едничката цел час по-скоро да те изчукат. Защо са искали да го направят?

— Питай тях — тросна се Вартоломей. — Нали разбираш, че нямах време да се отдавам на философстване в момента, когато тези побеснели самци бяха обкръжили цялата къща, точейки лиги. Наложи се да им покажа с кого си имат работа.

— Абе, чел съм за това — блесна с ерудиция Калашников. — „И изсипа той от небесата огън и жупел връз тях.“ Мисля, че гледката е била направо разтърсваща.

— Изобщо не се съмнявай — потвърди Вартоломей. — Такива специални ефекти имаше, че Холивуд пасти да яде. Но, уви, шоуто можеха да гледат само избрани. Евакуирахме предварително Лот и семейството му и строго го предупредихме да не се обръща назад. Обаче полза никаква — веднага щом се отдалечиха на безопасно разстояние, жената на Лот се обърна назад и край — превърна се в стълб от сол. И стана първата, но не и единствената жена в света, която любопитството уби. Резултатът се оказа по-жесток, отколкото в Хирошима, затова оттогава подобни акции не се практикуват. Иначе щеше да се наложи да унищожим половината градове в света и на първо място Сан Франциско.

— Отдавна ме вълнува един момент от тази история — каза Калашников. — А защо след това дъщерите на Лот са го напили с вино и са преспали с него? Чак толкова обидени ли са били, че тълпата от самци ги е пренебрегнала?

— О, аз до ден-днешен съм в шок от това — изчерви се Вартоломей. — Дъщерите му не дадоха логично обяснение за постъпката си. Уж извършили това, за да възстановят човешкия род. Като че ли Содом и Гомор бяха последните градове на Земята! Налице е случай на нимфомания и инцест, но се наложи да запишат показанията им така, както ги дадоха. И въпреки това моето началство не одобри екстравагантната им постъпка 4 4 Инцидентът с дъщерите на Лот, които след гибелта на Содом и Гомор напиват баща си с вино и извършват с него инцест с цел „възстановяване на човешкия род“, е порицан от Библията. — Б.а. .

„Жестоки времена са били — въздъхна Малинин, който се заслуша в разговора. — Добре, че ангелите вече нямат такива правомощия. За хомосексуалистите — как да е… Но ако си пийнал на празника и забиеш един в муцуната на някой пътуващ амбулантен търговец, трябва ли заради това да пращат огън и жупел върху цялото село? Кошмар.“

Вартоломей внезапно замлъкна, тъй като видя някого в далечината, махна му за поздрав, а след това дръпна принц Дмитрий за ръкава на хитона, извини се и каза, че ще ги остави „само за минутка“. И двамата изчезнаха сред тълпата ангели. Калашников се възползва от паузата и намигна на Малинин, който веднага се приближи до началството си на толкова близко разстояние, че ако разговаряха шепнешком, никой нямаше да ги чуе.