Г. Зотов - Епидемия в рая

— Разбра ли се за всичко със Сурен? — попита тихо Калашников. — Ще направи ли каквото искаме?

— Тъй вярно, вашблороде — отвърна шепнешком Малинин. — Дадох му онова нещо и той ми обеща, че няма да има проблеми. Арменците винаги постъпват по един и същи начин — един отива на някое доходоносно място да печели, а пък у дома цялото му семейство се храни с тия мангизи. Затова той има цяла камара роднини в Града. А пък аз с ваше позволение му обещах, ако успеем, да настанят родата му в нови жилища.

— Реченото не е сторено — обобщи цинично Калашников. — Ето, на мен още в самото начало ми обещаха, че ще видя Алевтина, само че къде е тя? Все едно и също ми отговарят: „утре, сега трябва да работим, няма време“. Оказва се, че и в Рая винаги има как да се измъкнат. Но по принцип си постъпил правилно. Най-важното е това послание да стигне колкото се може по-бързо до адресата и Сурен-джан 5 5 Джан — уважаеми, скъпи (арм.). — Б.пр. да не издрънка нещо за подробностите на нашата скромна молба.

— На него също не му се ще да турят родата му на тигана — изсумтя Малинин. — Ако Сурен ни преметне, Шефа ще свърши тая работа за пет минути. Той се закле в майка си, че след едно денонощие ще имаме резултат. И вие много добре знаете, вашблороде, че кавказката диаспора има връзки навсякъде. Главата си залагам, че няма да ни подведе.

Ангелите наоколо като че ли продължаваха да са все така погълнати от играта на шах и не проявяваха никакъв интерес към двамата мъже, които си шушукаха.

Разнесе се гласът на Вартоломсй. Той се приближаваше в компанията на някаква стройна фигура.

— Точно за Шефа имам някои съмнения — припряно изрече Малинин. — Откакто сме почнали разследването, нито веднъж не се е свързал с нас. Това означава, че или тая далавера по принцип не му е интересна, или…

Той внезапно замлъкна и се извърна към Вартоломей, който вече се бе приближил до тях.

— Отдавна искам да те попитам — обърна се Калашников към ангела, продължавайки прекъснатия разговор. — Нали в Содом при Лот са отишли двама души. Кой беше вторият ангел, за когото ти нищо не спомена?

— Точно с нея исках да те запозная — намигна му фамилиарно Вартоломей. — Надявам се, че след това повече няма да питаш защо самците са дотичали пред къщата на Лот. Внимавай да не си изгубиш ума, защото сетне ще се наложи да те обработваме с огън и сяра, тъй като при нас е забранено да се флиртува.

„Както и всичко останало“ — помисли си злобно Малинин и се отдръпна встрани.

Едно момиче на около двайсет и пет години гледаше строго Калашников право в очите, без да се усмихва. По раменете й плавно се стелеха платинени коси.

— Казвам се Лаели — каза тя, пронизвайки го със съсредоточения си поглед.

събота, 10 часа и 29 минути

Гласа бе притворил леко очи и се правеше, че дреме, сложил книгата върху лицето си. Също като Шефа, той нямаше никаква нужда от сън, но според легендата не биваше да се откроява в тълпата курортисти. Добре, че можеше да не влиза в образа на жена, иначе щеше да му се наложи да се появява до шезлонга с оскъден бански, че дори и без горнището му. Дългоочакваният отпуск му поднесе доста сюрпризи и на първо място Гласа бе изненадан от това, че модата се е променила в посока на все по-оскъдни дамски бански костюми. Да, той бе създал хората голи и явно сега те усилено се опитваха да се върнат към изначалното си състояние от сътворението. А само като си представеше, че ако не беше онази злополучна ябълка, която Адам и Ева лакомо изядоха, те нямаше да знаят, че трябва да се срамуват от голото тяло.

В един момент на Гласа му стана интересно какво ли щеше да стане с курортистите, ако разберяха кой точно похърква кротко на съседния пластмасов шезлонг? Дали щяха да паднат на колене в блажен екстаз, или щяха да продължат да се наслаждават на слънцето, хвърляйки му по някой любопитен поглед? Доколкото познаваше човешката природа, щяха да хукнат да се снимат с него като с туристическа атракция с думите: „Мистър Глас, можете ли да ме прегърнете през кръста, ей така?“ Преди време в литературните им опуси той минаваше за изключително страховит, защото всички се страхуваха от неговите наказания, но сега не би се стреснало дори и бебе. Пък и нямаше нужда от това, все пак той не беше циклоп или някакъв си Фреди Крюгер. Спрямо човечеството не биваше да се прилагат строги мерки на въздействие, защото и да ги наказваш, и да не ги наказваш, те пак щяха упорито да вършат едно и също. След едновременната смърт на петдесет хиляди любопитни, които упорито се опитваха да разберат какво има в златния му ковчег 6 6 Библейска история: заради опита да надникнат в покрития със злато отвън и отвътре „ковчег на завета“ (кивот), в който се намирал самият Глас, петдесет хиляди любопитни израелци платили с живота си. — Б.а. , Гласа стигна до извода, че любопитството на хората изобщо не е намаляло, ала ако причинеше само още десетина такива инцидента, май щеше да се наложи да заселва Земята наново.