Присъстващите, с изключение на казака, видимо посърнаха.
— Всичко това с нещо ми напомня предишното разследване — промърмори Малинин. — Защо винаги става така? Първо някой убива цяла камара хора един подир друг, а след това всички хукват да ловят престъпниците. Вместо да постъпват точно обратното.
— Ако постъпваха точно обратното, братле, всички кримки щяха да се състоят само от една страница — каза Калашников. — Но няма съмнение, че ние зациклихме. Ходим, оглеждаме вилите, проучваме доказателствата, но няма никаква полза. Можем да смятаме за страхотен късмет това, че Вениамин се е събудил и докато е шарил с ръка по масата да намери телефона, слепешката е включил секретаря, а онова, което се е случило, се е записало на лентата, и то много качествено. Да го прослушаме ли отново?
Всички кимнаха едновременно, включително и кочияшът Сурен. Калашников извади от джоба си служебен цифров диктофон и натисна бутона. Всички чуха шум, прашене, шумолене на криле и шляпане на боси крака, а сетне прозвуча изненадан глас:
— Кой сте вие? Какво правите тук?
След това се чу съскане, хъркане и накрая звук от падането на нещо тежко. По-нататък записът продължаваше още цели десет минути, но бе фиксирал само зловеща гробовна тишина.
Дисплеят на диктофона избледня и окончателно угасна.
— Трябва ли да се изненадваме, че видеокамерата отново не показа нищо? — попита студено Алексей. — И как би трябвало да тълкувам това? Защото, ако се съди по този запис, в сградата на вилата би трябвало да се е подвизавал поне един външен човек. Общо взето, не разбрах дали той се е натъкнал на Вениамин нарочно, или Вениамин го е изненадал. Във вилата няма никакви черни входове и подземни тунели, през които тайнственият непознат да проникне при него. Затова вече изразих мнението си пред вашия бос.
— Не вярвам на това — отсече принц Дмитрий. — Как би могло да се случи такова нещо?
— Би могло, чедо — отбеляза назидателно Калашников, — защото аудиозаписът заедно с видеозаписът ясно доказват, че никой не е посещавал Вениамин. А неговото тъй наречено изчезване е талантлива инсценировка. Не зная какво не са поделили ангелите с Гласа или по-конкретно с Гавраил, но налице е следният евентуален вариант: по време на отпуската на Гласа цяла група ангели е решила да изчезне от Рая в неизвестна посока под прикритието на предварително създадена легенда. Може би Гавраил трябва да попритисне ангелите в представителствата си на Земята? Няма да се изненадам, ако в крайна сметка открият цялата тази мила компания в някоя зала с игрални автомати в Лас Вегас. На общия контекст противоречи само едно: ангелите толкова се страхуват да не бъдат намерени, че един от потенциалните бегълци се опита да отрови мен и Малинин със светена вода в кабинета на самото началство.
Единствено пръхтенето на конете нарушаваше възцарилата се тишина. Копитата тропаха по площада, украсен с помпозни фонтани, където в мраморните корита танцуваха разноцветни струи с различна височина, а водата се устремяваше нагоре и обгръщаше небето с облак от пръски. Наблизо стояха две колесници, които се бяха сблъскали, тъй като никой не регулираше движението и катастрофите ставаха по-лесно дори при тукашния прекрасен трафик. Солидните собственици на превозните средства оглеждаха повреденото копито на коня и разговаряха любезно помежду си, без посредничеството на обичайните за Града атрибути, цитирайки непрекъснато Вергилий и Шекспир. При вида на тази сладникава сцена на Малинин му се повдигна.
— Ти си чедо! — избухна внезапно принцът. — А аз, между другото, съм с триста години по-стар от теб… Колкото до ангелите, трябва да знаеш, че тук не е затвор. Ако ръководството не се харесва чак толкова на някого, той може веднага да си хване пътя. Освен това посещенията на Земята не са забранени и се практикуват доста често.
— Потвърждавам, че е така, братко — обади се сериозният ангел Вартоломей.
— В нашите редици сигурно няма ангел, който да не е ходил на Земята, защото там винаги имаме много работа. Ако някой има чак толкова голямо желание, може да посети и Лас Вегас, понеже там никой не следи никого целенасочено. Дори да завъртиш любов с някое момиче, пак няма да ти кажат нито дума. Всъщност много ангели постъпиха точно така.
— Значи ангелите ходят в Лас Вегас и играят хазарт, така ли? — учуди се Малинин. — Знаеш ли, може би аз не разбирам нещо… но това се смята за грях!
Вартоломей замлъкна и изгуби своята невъзмутимост. Оттук нататък спокойствие запази единствено Сурен, който си тананикаше през зъби песента „Сурен“ 2 2 „Любима“ — популярна арменска народна песен. — Б.пр.
, и по никакъв начин не участваше в разговора.
Читать дальше