Г. Зотов - Епидемия в рая

— Не искам — махна нетърпеливо с ръка Меринов. — Дръж си го, че да си замезиш коняка. Донесох ти една половинка, къде да я оставя?

— Ами сложи я на масата — оживи се Корсабински. — Няма кой да я види. Днес съм сам и затова мога да си позволя лукса да поживея като британски аристократ с коняк, шоколад и ченге за сервитьор.

И той отново се разсмя с цяло гърло. Но на Меринов не му беше до смях.

— Какъв е резултатът? Успя ли да разбереш нещо? — попита, пристъпвайки от крак на крак.

— Да, разбира се! — потвърди възмутено Корсабински и отвори бутилката. — Нали ти обещах. Трябва да те поздравя, старче, ти се оказа прав. Момчетата, които са очистили алчния дядо, са търсили точно онова, за което ти си мислеше. Анализът на окървавената игла на спринцовката го потвърждава. Ясно е, че страшно са бързали, но едната игла се е счупила и в залисията те са я захвърлили на пода, а сетне или не са я намерили, или са забравили да я вземат. Боя се, че много скоро ни очаква голяма изненада и затова трябва да се действа бързичко.

— Ще ти купя цял кашон коняк, Максимич — зарадва се Меринов. — Сега ще направя такава кариера, че направо ум да ти зайде. И няма да те забравя.

— О, да, екселенц — разкиска се Корсабински. Капачката изхвърча и той отпи голяма глътка от тъмната течност в бутилката. — Страхотен е.

— Как мислиш, колко време им трябва на тия педали? — попита Меринов.

— Не зная — сви замислено рамене експертът, докато се наслаждаваше на коняка, отпивайки малки глътки. — Ако те се канят да направят от ТОВА нещото, за което си мисля, значи им трябва около половин година и ще имат нужда от много специална лаборатория почти на космическо ниво. Разбира се, могат да минат и с нещо по-простичко, но при всички случаи ще им бъде трудно. Тъй че трябва да си ушиеш по-широк мундир, защото ордените ще завалят като дъжд. Имаш ли някаква идея къде може да са избягали тия двамата?

Владлен отново се засмя, отметна глава назад и надигна бутилката, но явно се задави. Изпръхтя и силно се закашля. „Задави се — помисли си злорадо Меринов, обзет от завист към експерта, който поглъщаше нектара на боговете. — Така ти се пада, проклет алкохолик.“ От устата на Владлен бликна малко фонтанче лепкава течност и потече по брадичката му точно както преди малко се стичаше слюнката му заедно със сдъвкания шоколад. Кадър след кадър като на филм Меринов гледаше и се вцепеняваше — върху бялата престилка на гърдите на експерта разцъфнаха и започнаха бързо да се уголемяват две пурпурни петна. Бутилката кой знае защо падна на пода и се счупи. Устата на Корсабински отново се обагри с бликналата кръв. Като издаваше клокочещи гърлени звуци, той започна да се свлича бавно на масата като парцалена кукла, а колбите се разхвърчаха настрани. Не се чуха никакви изстрели, а само пукот като от отваряне на шампанско. Участъковият се хвана за кобура, където беше служебният му пистолет „Макаров“, и бялата престилка се съдра на рамото му. Но не успя да разкопчае кобура, а само го издраска с нокът.

Безжизненото тяло на Корсабински се свлече от масата на пода и разкри стрелеца — двете черни зеници на едрокалибрените пистолети, хванати по македонски (сиреч, в двете ръце) от мъж, облечен в тесни лилави панталони, гледаха Меринов право в очите.

— Да не си посмял — изрече спокойно мъжът и милионерът пусна кобура.

Зад гърба на килъра се появи сянка и се чу тежка въздишка.

— До гуша ми дойде от твоите холивудски филми, дето ги гледаш по цели нощи — произнесе уморено сянката и се изсекна. — Какво още ще кажеш? „Ти си труп, приятелю“, така ли?

— Не ми пречи — тросна се убиецът, пронизвайки с поглед участъковия.

— Млъквам — съгласи се сянката. — Само че побързай. Писна ми от тоя твой театър.

Килърът продължаваше да гледа пребледнелия милиционер.

— Не биваше да намираш онази игла — каза тихо той. — И не трябваше да ходиш при експерта. Много си педантичен, куче такова. Стигна до истината и го направи дори по-рано, отколкото предполагахме, но точно това ще те погуби. За съжаление се наложи да гръмнем и доктора, но аз никога не съм обичал докторите. Ако беше съобщил изводите си публично, новините щяха да взривят телевизиите. Ами ако Гласа има в хотелската си стая спътников канал, по който да гледа „РТР Планета“ или Първи? Че такова нещо ще го излъчат дори по Си Ен Ен. И ако Гласа превключва каналите, и случайно се натъкне на тази новина, с нашия план е свършено. Неслучайно решихме да наблюдаваме действията ти от разстояние. И веднага ни стана ясно, че не си отишъл в Дмитров току-така. Но нищо, ще оправим тая работа. Тези два дни са почивни, така че няма да ви открият преди понеделник. Ще вземем черното тефтерче, което стърчи от джоба на престилката ти, друже, и така доказателството ти ще изчезне, а ти сигурно не си споделил заключенията си с никого, защото си тщеславен. На връщане от Дмитров ще запушим устата и на пътния милиционер Саша. И край на разследването ти, скъпи Шерлок Холмс.