Альбер Камю - Чумата

Приблизително по същото време обаче в болницата при Рийо докараха една болна, чието състояние изглеждаше безнадеждно, затова той я изолира веднага. Младото момиче непрекъснато бълнуваше и даваше всички признаци на белодробна чума. Но на другата сутрин температурата спадна. Докторът и тогава помисли, както и при Гран, че е настъпило сутрешно подобрение, смятано от опит за лош признак. По обед обаче температурата не се качи. Вечерта се увеличи само с няколко десети, а на следващата сутрин изчезна. Девойката, макар и отпаднала, дишаше свободно. Рийо заяви на Тару, че тя е спасена противно на всякакви правила. През седмицата в болницата на доктор Рийо бяха отбелязани четири подобни случая.

След няколко дни старият астматик посрещна доктора и Тару с голямо възбуждение.

— Всичко е наред! — извика той. — Те пак излизат.

— Кои?

— Как кои? Плъховете.

От месец април насам не бяха забелязали нито един умрял плъх.

— Дали няма да започне пак всичко отначало? — каза Тару на Рийо.

Старецът си потриваше ръцете.

— Да ги видите само как тичат! Истинско удоволствие е.

Беше видял два живи плъха да влизат в къщата му през външната врата. Съседите му казали, че и у тях отново се появили плъхове. По някои тавани отново се чуваше вече забравеното от месеци топуркане. Рийо изчака седмичното оповестяване на общите статистически данни. Те показваха отслабване на епидемията.

Колкото и неочаквано да беше отстъплението на болестта, нашите съграждани не бързаха да се радват. Изминалите месеци засилиха стремежа към освобождение, но ги научиха и на благоразумие и ги привикнаха да разчитат все по-малко и по-малко на един близък край на епидемията. Все пак всички говореха за това и в сърцата им се зараждаше безкрайна надежда, която не смееха да признаят. Останалото минаваше на втори план. Новите жертви на чумата изгубиха малко от тежестта си пред този изключително важен факт: намаляването на цифрите. Един от признаците, че всеки, без да го заявява открито, очакваше тайно да настъпи ерата на здравето, беше, че нашите съграждани от този момент насетне говореха на драго сърце, макар да си придаваха безразличен вид, как ще се преустрои животът след чумата.

Всички бяха единодушни, че предишните удобства няма да се върнат с един замах и че по-лесно е да разрушиш, отколкото да построиш. Смятаха само, че снабдяването ще се подобри малко и това ще ги освободи от най-голямата им грижа. Но в действителност под тези въздържани изявления се развихряше безумна надежда, която добиваше такива размери, че нашите съграждани понякога я съзнаваха; тогава бързаха да заявят, че във всеки случай освобождението няма да стане тъй скоро.

И наистина чумата не свърши веднага, но видимо отслабваше по-бързо, отколкото бихме могли да се надяваме. През първите дни на януари студът се задържа с необичайна упоритост и сякаш кристализира над града. Въпреки това небето беше синьо както никога. По цели дни неговият неизменен леден блясък обливаше града с непрекъсната светлина. За три седмици в този пречистен въздух смъртността постепенно спадна; чумата като че ли се изтощи — тя поваляше все по-малко трупове. За кратко време загуби почти всички сили, които месеци наред беше събирала. Като я гледахме как изпуща набелязани жертви, като например Гран и младото момиче от болницата на Рийо, как пламна за два-три дни в някои квартали, а напълно изчезва в други, как сваля многобройни жертви в понеделник, а в сряда оставя да й се изплъзнат почти всички, като я гледахме така да се задъхва или да се втурва, бихме казали, че си е объркала работите от нервно разстройство и преумора, че е загубила както самоконтрол, така и своята математическа, непоколебима ефективност, която представляваше силата й. Серумът на Кастел изведнъж даде цяла поредица от отлични резултати, каквито до тоя момент не беше показал. Всички предприети от лекарите мерки, които по-рано оставаха безполезни, неочаквано се оказаха ефикасни. Сякаш чумата на свой ред беше подгонена като звяр и нейната внезапна слабост придаде сила на притъпените оръжия, с които дотогава я нападахме. Само от време на време болестта се стягаше и се хвърляше слепешката; така отнесе трима-четирима болни, чието оздравяване се смяташе почти сигурно. Тия хора нямаха късмет, тя ги погуби точно когато най-много се надяваха. Такъв беше случаят със съдебния следовател господни Отон, когото трябваше да извадят от изолационния лагер, и Тару се произнесе за него, че е човек без късмет, без да поясни дали мисли за смъртта или за живота на следователя.