Альбер Камю - Чумата

— С него може да се разговаря — каза веднъж Котар на Рамбер, — защото е човек. Винаги може да те разбере.

Ето защо бележките на Тару от това време се съсредоточаваха лека-полека върху личността на Котар. Тару се опитваше да предаде разсъжденията и реакциите на Котар, тъй както му бяха доверени или тъй както сам ги тълкуваше. Те заемат няколко страници под заглавие „Бележки за Котар и за чумата“ и разказвачът смята за полезно да ги даде в резюме. Общо взето, мнението си за рентиера Тару изразяваше така: „Личност, която расте.“ Впрочем едно беше очевидно — растеше доброто настроение на Котар. Не роптаеше срещу обрата на събитията. Изразяваше понякога съкровените си мисли пред Тару чрез забележки от тоя род: „Ех, разбира се, не върви към подобрение, но поне всички се печем на един и същ огън.“

„Естествено — добавяше Тару — и той е заплашен като другите, но именно заедно с другите. Освен това не допуща сериозно, сигурен съм, че може да бъде засегнат от чумата. Струва ми се, че живее с мисълта, впрочем не толкова глупава, че когато човек бъде сполетян от тежка болест или от голямо нещастие, става неуязвим за всички останали болести или нещастия. „Забелязали ли сте — каза ми той веднъж, — че болестите не се струпват върху един човек? Да предположим, че сте болен от тежка, неизлечима болест, например рак или туберкулоза, никога няма да ви хване чума или тиф, невъзможно е. Аз дори отивам по-далеч, никога не ще видите болен от рак да загива от автомобилна катастрофа.“ Вярна или невярна, но тази идея създава у Котар добро настроение. Единственото нещо, от което се бои, то е да не го отделят от хората. Предпочита да е обсаден заедно с другите, но не да бъде затворен съвсем сам. При тази чума и дума не става за анкети, досиета, формуляри, тайнствени следствия, грозящо арестуване. Собствено казано, тогава няма вече полиция, няма стари и нови престъпления, няма виновни, има само осъдени, които очакват най-произволното помилване, а между тях са и самите полицаи.“

Така че Котар, все според тълкуването на Тару, имаше основание да гледа на безпокойството и объркаността у нашите съграждани с онова снизходително и отзивчиво задоволство, което означава: „Приказвайте си колкото щете, прекарал съм я преди вас.“

„Напразно го уверявах, че единственият начин да не се отделяш от хората е да имаш чиста съвест. Той ме погледна злобно и отвърна: „Ако разсъждаваме така, тогава никой не е с никого. — И добави: — Мене слушайте, казвам ви. Единственият начин да събереш хората заедно е да им изпратиш чумата. Огледайте се наоколо.“ И наистина аз отлично разбирам какво иска да каже и колко днешното положение е удобно за него. Че как няма да разпознае той у другите своите собствени прояви, опитите, които всеки от нас прави да бъде винаги сред хората; любезността, с която понякога упътваме някой заблуден минувач, и грубостта ни в друг случай? Не вижда ли стремежа ни към луксозните заведения и удоволствието, с което оставаме дълго там? Не забелязва ли всяка вечер необуздания наплив в кината, театралните зали и дансингите, който залива като отприщен бент всички обществени места? Не наблюдава ли как всеки се бои от допир, а е гладен за човешка топлина и как този глад тласка хората един към друг, да се прегърнат, да слеят телата си? Явно беше, че Котар е узнал всичко това преди тях. Само по отношение на жените сигурно не, тъй като с неговата глава… Допущам, че дори когато се е решавал да отиде при жена, се е отказвал, за да не би да си създаде лошо име, та после да си навреди.

С една реч, чумата му помогна. От самотник, страдащ от самотата си, тя го направи свой съучастник. Защото той явно й съдействуваше, и то с голямо удоволствие. Стана съучастник на всичко, което виждаше, на суеверията, на неоснователния страх, на мнителността на тези тревожни души; на манията им да се въздържат, колкото могат, от разговори за чумата и все пак непрестанно да говорят за нея; на тяхната уплаха и пребледняване при най-малкото главоболие, откакто научиха, че болестта започва с болки в главата, и най-сетне на тяхната неустойчива, раздразнена, мнителна чувствителност, която превръща всеки малък пропуск в прегрешение и загубата на едно копче от гащите — в трагедия."

Вечер Тару често излизаше с Котар. Описваше после в бележника си как двамата са потъвали в мрачната тълпа, движейки се рамо до рамо в тъмнината или при слабата светлина на някоя улична лампа. Следвали са това човешко стадо в неговите жарки развлечения, с които то се бранеше от ледения дъх на чумата. Цял народ се отдаваше сега на това, което няколко месена по-рано Котар търсеше по обществените места — лукс и охолен живот, на това, за което той мечтаеше, без да може да си го позволи — необузданата наслада. Докато цените се покачваха неудържимо, парите се пилееха както никога досега и макар че на мнозина липсваше необходимото, никога не се е разхищавало повече излишното. Наблюдаваше се безделие в най-различни форми, което всъщност не беше нищо друго освен безработица. Често пъти Тару и Котар проследяваха дълго някоя двойка, от ония, които в миналото се мъчеха да скрият своята връзка, а сега, притиснати един о друг, безсрамно се движеха из града с разсеяност, присъща на голямата страст, и не забелязваха заобикалящата ги тълпа.