Альбер Камю - Чумата

За всички тези операции трябваше персонал и винаги бяха застрашени от недостиг. Мнозина от болногледачите и гробарите, които в началото бяха редовни служещи, а по-късно случайни лица, измряха от чума. Каквито и предпазни мерки да се вземаха, все един ден се заразяваха. Но като поразмислеше човек, ставаше му чудно, че през всичкото това време за тая работа никога не липсваха хора. Имаше един критичен момент малко преди чумата да стигне кулминационната си точка, и тревогата на доктор Рийо тогава беше напълно основателна. Нямаше нито достатъчно квалифициран персонал, нито достатъчно общи работници. Но когато чумата наистина завладя целия град и разстрои стопанския живот, крайностите, до които тя стигна, имаха и положителна страна, защото се появиха значителен брой безработни. В повечето случаи те не успяваха да попълнят нуждата от квалифицирани кадри, но колкото за гробарите, винаги му се намираше леснината. От този момент бедствието стана по-силно от страха, още повече, че работата се заплащаше съответно на риска. Санитарните служби разполагаха със списък на желаещи, които извикваха поред на номерата, щом се овакантеше някое място, и те не закъсняваха да се явят, стига само през това време да не бяха овакантили и те самите местата си. Така че префектът, който дълго се колеба дали да използува за такъв вид работа осъдените за определен срок или до живот, можа да избегне тази крайна мярка. Докато съществуваха безработни, можеше да се почака.

До края на месец август нашите съграждани можаха криво-ляво да бъдат отвеждани до тяхното последно жилище, ако не прилично, то поне с известен ред, за да е спокойна съвестта на администрацията, че си е изпълнила задълженията. Налага се обаче малко да изпреварим събитията, за да изброим мерките, до които стана нужда да се прибегне в последно време. След месец август чумата се задържа на едно равнище, жертвите й далеч надминаха възможностите на нашето гробище. Събориха част от стените, разчистиха за мъртъвците празно място върху околните парцели, но и то не стигна: трябваше незабавно да се търси друго разрешение. Най-напред решиха да погребват нощем по този начин се освобождаваха от някои условности: товареха колкото е възможно повече тела в линейките. И неколцината минувачи, закъснели из крайните квартали след загасването на светлината въпреки заповедта или пък попаднали там по служба, срещаха понякога дълги бели болнични коли, които летяха с пълна скорост и изпълваха с глух грохот пустите, безлюдни улици. Хвърляха набързо телата в ямите. Още непаднали, и върху лицата плисваха лопати с вар, пръстта ги покриваше безразборно във все по-дълбоките трапове.

Не след дълго властите се видяха принудени да търсят още простор. С постановление на префектурата всички места, закупени за вечни времена, бяха иззети и изровените от гробовете останки изпратени в пещта на крематориума. В скоро време стана нужда да изгарят в крематориума и починалите от чума. Но тогава се наложи да бъде използувана старата пещ, която се намираше на изток, вън от градските врати. Преместиха по-надалеч охранителния патрул, а един общински чиновник улесни задачата, като даде идеята да се използуват трамваите, които по-рано минаваха по крайбрежния склон, но сега бяха спрени. За целта преустроиха вътрешността на ремаркетата и мотрисите, като махнаха седалките и издигнаха трамвайната линия до пещта, които се превърна в крайна спирка.

В края на лятото, както и през целия дъждовен период, можеха да се наблюдават посред нощ чудновати шествия от трамваи без пътници, които се клатушкаха по крайбрежието. За гражданите не остана тайна какво представляват те. И макар излазът към вълнолома да беше заварден от караул, групички успяваха доста често да се промъкнат до скалите, надвиснали над морските вълни, и да хвърлят цветя върху преминаващите трамваи. И те дълго скрибуцаха в лятната нощ с товара си от цветя и мъртъвци.

На първо време всяка сутрин над източните квартали се разстилаше гъст, зловонен дим. По мнението на всички лекари тези макар и неприятни изпарения не можеха да навредят никому. Но жителите от засегнатите квартали веднага заплашиха, че ще се изселят оттам, защото бяха убедени, че чумата пада върху главите им, така че се наложи посредством цяла система от сложни канализации да отклонят дима. Тогава гражданите се успокоиха. Само при силен вятър от изток се носеше слаба миризма и им напомняше, че властвува нов закон и че пламъците на чумата поглъщат ежедневния данък на града.