Альбер Камю - Чумата

— Щом днес чумата ви заплашва, то значи, че моментът за размисъл е настъпил. Праведните няма от що да се боят, но грешните нека треперят. В огромния световен хамбар безпощадният бич ще шиба човешкото жито, докато сламата се отдели от зърното. Ще има повече слама, отколкото зърно, повече призовани, отколкото избрани и това бедствие не е угодно богу. Прекалено дълго тоя свят се е спогаждал със злото, прекалено дълго се е уповавал на божието милосърдие. Позволява си всичко, стига след това да се разкае. А за разкаяние всеки е готов. Дойде ли моментът, непременно ще опита да се покае. Затова най-лесното е да му отпуснем края, божественото милосърдие ще свърши останалото. Но така не може да продължава. Бог, който тъй дълго отправя милостивия си поглед към този град, се умори да чака, разочарова се в своята вечна надежда и отвърна лице от нас. Лишени от божествената светлина, ние ще останем дълго време в мрака на чумата.

В залата някой изпръхтя като нетърпелив кон. След кратка пауза отецът продължи, но вече по-тихо:

— В „Златната легенда“ четем, че по времето на крал Умберто Ломбардски Италия е била опустошена от такава страшна чума, че живите едва смогвали да погребват умрелите, и тази чума върлувала най-вече в Рим и в Павия. Тогава се появил един добър ангел и заповядал на лошия ангел да удря с копието си къщите; и колкото удари получавала една къща, толкова мъртви излизали от нея.

При тия думи Панлу протегна късите си ръце към изхода, сякаш сочеше нещо зад подвижната завеса на дъжда.

— Братя мои — извика той силно, — и днес същият смъртоносен лов бушува из нашите улици. Вижте го този ангел на чумата, красив като Луцифер и блестящ като самото зло, той се носи над покривите, в дясната си ръка държи вдигнато копие, а с лявата сочи някоя от вашите къщи. В този миг може би пръстът му се протяга към вашата врата, копието звънва и се забива в дъската и ето чумата влиза у вас, сяда и чака вашето завръщане. Тя е там търпелива, съсредоточена, уверена като реда във вселената. Никаква земна сила и, запомнете това добре, дори празната човешка наука, няма да отклони нейната протегната към вас ръка. И шибани върху кървавия харман на страданието, вие ще бъдете отхвърлени заедно със сламата.

Тук отецът се впусна да описва още по-нашироко страшния образ на бедствието. Обрисува как грамадният бич плющи над града и удря наслуки, вдига се окървавен и пръска кръв и човешка мъка „за сеитба, която подготвя жътвата на истината“.

След като завърши дългата фраза, отец Панлу се спря с паднали на челото коси; той трепереше така, че целият амвон се клатеше; после поде по-глухо, но със същия обвинителен тон:

— Да, настъпил е час за размисъл. Вие мислехте, че е достатъчно да посетите божия храм в неделя, за да бъдете спокойни през останалите дни. Смятахте, че с няколко коленичения ще откупите престъпното си безгрижие. Но бог не е равнодушен към нас. Тези редки срещи не задоволяват неговата жадна любов. Той иска да ни вижда по-често, това е неговият начин да ни обича, а, откровено казано, това е единственият начин да обичаш. Ето защо, след като се е уморил да чака вашето идване, той е оставил бичът да заплющи над нас, както е плющял над всички грешни градове, откакто човечеството има история. Сега вие знаете какво нещо е грях, както са го узнали Каин и неговите синове, всички от преди потопа, всички от Содом и Гомор, фараонът и праведният Йов, а също и всички прокълнати. И вие като тях започнахте да гледате с нови очи и хората, и нещата от оня ден, от който градът ви обсади заедно с болестта зад стените си. Сега най-сетне знаете, че трябва да се обърнете с лице към вечното.

В църквата нахлу влажен вятър, пламъкът на свещите затрептя и се наклони. Разкашляха се, някой кихна и този шум ведно с гъстата миризма на восък се надигна към отец Панлу, който поде спокойно, с проницателност, достойно оценена от слушателите:

— Зная, че мнозина измежду вас се питат какво целя. Искам да ви накарам да видите истината и да се научите да се радвате въпреки онова, което ви говорих. Мина времето, когато съветите или братски протегнатата ръка можеха да ви помогнат да тръгнете към доброто. Днес истината е заповед. А едно нажежено копие ви сочи пътя на спасението и ви тласка към него. Ето тук, братя мои, се проявява най-сетне милостта божия, която е вложила във всяко нещо и добро и зло, и гняв и жалост, и чума и спасение. Бичът ви поразява, но ви издига и ви сочи истинския път.

Преди много години християните от Абисиния виждаха в чумата сигурно средство, изпратено от бога, да постигнат вечността. И ония, до които тя не беше се докоснала, се увиваха с покривалата на чумавите, за да си осигурят смъртта. Без съмнение такава яростна ревност за спасение не е препоръчителна. Тя показва едно бързане, твърде нежелателно и много сродно с гордостта. Не бива да бъдем по-припрени от господа и всичко, целящо да ускори установения от него веднъж завинаги неизменен ред, води към ерес. Но примерът е поучителен. Той кара да блесне пред просветления ни поглед онази чудна светлина на вечността, която се крие в дъното на всяко страдание. Тя, тази светлина, огрява мрачните пътища към избавлението. Тя изявява божествената воля, която неспирно превръща злото в добро. Тя и днес ни води през страшния поход на смъртта, през вопли и ридания към вечното мълчание и към извора на всеки живот. Това е, братя мои, неизмеримото утешение, което исках да ви дам, за да не отнесете оттук само думи на упрек, а и слово на успокоение.