Альбер Камю - Чумата

— Бъдете сигурен, че ви разбирам — рече най-сетне Рийо, — но разсъжденията ви не са правилни. Не мога да ви издам такова удостоверение, тъй като всъщност не зная заразен ли сте от чума, или не, а дори и да не сте, не мога да удостоверя, че от момента, когато излезете от моя кабинет, до момента, когато влезете в префектурата, няма да се заразите. И после дори…

— И после дори, какво? — попита Рамбер.

— И после, дори да ви издам такова удостоверение, то не ще ви послужи.

— Защо?

— Защото в града има хиляди хора във вашето положение и никого не пущат да излезе.

— Но щом самите те не са чумави?

— Не е достатъчно основание. Цялата работа е глупава, зная, но засяга всички ни. Трябва да се примирим.

— Но аз не съм тукашен!

— Уви, отсега нататък вие сте тукашен като всички.

Рамбер се разтревожи:

— Но това е въпрос на човещина, уверявам ви. Може би вие не си давате сметка какво значи една раздяла за двама души, които се разбират добре.

Рийо не отговори веднага. После каза, че мисли, че си дава сметка. От все сърце би желал Рамбер да замине при жена си и всички, които се обичат, да се съберат, но има разпоредби и закони, има и чума, а неговата задача е да върши каквото трябва.

— Не — каза Рамбер с горчивина. — Не можете да разберете. Вие говорите с езика на разума, мислите абстрактно.

Докторът погледна към статуята на Републиката и възрази, че не знае дали говори с езика на разума, но говори с езика на очевидността, а това не е непременно едно и също. Журналистът намести вратовръзката си.

— Тогава трябва да търся други начини да се оправям, нали? Но — добави той някак предизвикателно — аз ще изляза от този град.

Докторът отвърна, че и това разбира, но то не го засяга.

— Напротив, засяга ви — избухна Рамбер. — Аз дойдох при вас, защото ми казаха, че имате голям дял във взетите решения. Помислих, че в един случай поне ще нарушите установеното. Но на вас ви е безразлично. Не сте помислили за никого. Не сте държали сметка за разделените.

Рийо призна, че до известна степен това е вярно, не е искал да държи сметка.

— Да — отвърна Рамбер, — имали сте пред вид общия интерес. Но общественото благо се състои от щастието на всеки отделен индивид.

— Хайде, хайде — рече докторът, който сякаш се опомни от своята разсеяност, — това е така, но има и нещо друго. Не бива да съдим прибързано. Няма защо да се сърдите. Аз ще бъда извънредно доволен, ако успеете да се измъкнете. Само че има неща, които службата ми забранява.

Другият поклати глава нетърпеливо.

— Да, няма защо да се сърдя. А и ви отнех много време.

Рийо го помоли да го държи в течение на своите работи и да не бъде злопаметен. Между тях сигурно има общи допирни точки и те ще се разберат. Рамбер изведнъж се смути.

— Вярвам — рече той след кратко мълчание, — да, вярвам го мимо желанието си и въпреки всичко, което казахте.

Поколеба се и добави:

— Но не мога да се съглася с вас.

И като нахлупи шапката си, бързо се отдалечи. Рийо го видя, че влезе в хотела, където живееше Жан Тару.

Докторът постоя, после поклати глава. Журналистът беше прав в своето нетърпение да бъде щастлив. Но беше ли прав да го обвинява? „Вие мислите абстрактно.“ Абстракция ли бяха дните, прекарани в болницата, където чумата беше разтворила жадно паст, гълтайки средно по петстотин жертви на седмица? Вярно е, в нещастието имаше частица отвлеченост и нереалност. Но когато отвлечеността започне да ни унищожава, трябва по неволя да се заемем с нея. Рийо обаче знаеше, че това не е тъй лесно. Не беше лесно например да се управлява тази допълнителна болница (открити бяха вече три), с която бе натоварен. По негово нареждане подредиха една стая до залата за консултация и я направиха приемна за болните. Издълбаха в земята басейн и го напълниха с дезинфекционен разтвор, а в средата издигнаха малко островче от тухли. Отнасяха болния на островчето, разсъбличаха го бързо и пущаха дрехите му във водата. Умит, избърсан, облечен в груба болнична нощница, той минаваше в ръцете на Рийо, после го отнасяха в една от болничните стаи. Принудили се бяха да използуват коридорите на едно училище, в което сместиха петстотин легла, почти винаги заети. След сутрешното приемане на болните, което ръководеше сам, след ваксинациите и отварянето на абсцесите Рийо проверяваше статистическите сведения и после подновяваше следобедните си прегледи. Вечер обикаляше болни и чак късно през нощта се прибираше вкъщи. Предната нощ, когато му подаваше една телеграма от госпожа Рийо, младата, майка му забеляза, че ръцете му треперят.