Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Напуснах по причина.

Той се приближи и се надвеси над нея.

— Добра или лоша?

— В беда съм.

Заприлича на гръмоносен облак.

— Надявам се, че нямаш предвид това, което момичетата понякога имат предвид като кажат, че са в беда.

Тя закова поглед в масата и кимна.

— Ти… — Той млъкна, затърси подходящите думи. — Ти си извършила морално прегрешение?

— Да.

— Развратнице!

Мама беше казала същото. Етел се сви по-далеч от него, макар че всъщност не очакваше да я удари.

— Погледни ме! — Тя вдигна замъглени от сълзи очи. — Значи, казваш ми, че си извършила греха на прелюбодеянието.

— Съжалявам, тате.

— С кого? — извика той.

— С един прислужник.

— Как се казва?

— Теди. — Името излезе преди да може да се спре.

— Теди кой?

— Няма значение.

— Нямало значение? Какво ми казваш, за Бога?

— Дойде на посещение в имението заедно с господаря си. Когато открих какво е състоянието ми, той вече беше заминал в армията. Загубих връзка с него.

— На посещение? Загубила връзка? — Гласът на тате се издигна до яростен крясък. — Значи дори не сте сгодени? Ти си извършила този грях… — Той заекна, неспособен да извади от устата си отвратителните думи. — Извършила си този ужасен грях случайно ?!

— Не се гневи, тате — опита се да се намеси мама.

— Да не се гневя?! Че кога иначе да се гневя?

Дядо опита да го успокои.

— По-спокойно, Дай, момчето ми. Няма полза от крещене.

— Съжалявам, че се налага да ти напомням, дядо, че това е моята къща и че аз ще реша от кое няма полза.

— Добре, де, добре — миролюбиво измърмори дядо. — Ти с решаваш.

Мама не беше готова да отстъпи.

— Не казвай нищо, за което можеш да съжаляваш, тате.

Опитите да успокоят гнева на тате го ядосаха още повече.

— Няма да ми нареждат жени и старци! — извика той. Насочи пръста си към Етел. — И няма да търпя прелюбодейка в къщата си. Вън!

Мама се разплака.

— Не, моля те, не го казвай!

— Вън! — изкрещя той. — И да не се връщаш!

— Но… внучето ти! — каза мама.

Били се обади.

— А ще позволиш ли да ти нарежда Словото Божие, тате? Иисус е казал: „Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.“ Евангелие от Лука, глава пета, стих трийсет и втори.

Тате се нахвърли върху него:

— Нека ти кажа нещо, невеж хлапак. Баба и дядо ми никога не са се женили. Никой не знае кой е дядо ми. Баба ми е била най-низката от низките жени.

Мама спря да диша. Етел се изуми и видя, че Били се вцепени. Дядо като че ли знаеше.

— О, да. — Тате понижи тон. — Баща ми е израснал в публичен дом, ако можете да си представите какво е това. Място, посещавано от моряците, долу край кардифските докове. Тогава, един ден, докато майка му била пияна, Бог повел детските стъпки на баща ми към неделното училище в една църква, където открил Иисус. Там се научил да пише и чете, както и да може да отгледа децата си в пътя на праведността.

Мама промълви:

— Никога не си ми го казвал, Дейвид. — Тя рядко използваше рожденото му име.

— Надявах се никога да не трябва да си го припомням. — Лицето на тате се изкриви в маска на срам и ярост. Облегна се на масата и се втренчи право в очите на Етел, а гласът му се превърна в шепот. — Когато ухажвах майка ти, се държахме за ръце и я целувах по бузата всяка вечер до деня на сватбата ни. — Той тресна масата с юмрук и чашите се разтресоха. — С благословията на нашия Господ Иисус Христос, семейството ни издрапа от вонящата кал. — Той отново завика. — Няма да се върнем там!

Няма! Няма! Няма!

Последва миг на втрещено мълчание.

Тате погледна мама.

— Махни Етел оттук.

Етел се изправи.

— Куфарът ми е готов и имам малко пари. Ще взема влака за Лондон. — Погледна баща си с огорчение. — Няма да завлека семейството в калта.

Били вдигна куфара й.

— А ти къде отиваш, момче? — попита го ядно тате.

— Ще я изпратя до гарата — уплашено рече той.

— Да си носи сама куфара.

Били се наведе да го остави, но промени решението си. На лицето му се изписа упорит израз.

— Ще я изпратя до гарата — повтори той.

— Ще правиш каквото ти се казва! — извика тате.

Били все още изглеждаше уплашен, но вече и се държеше предизвикателно.

— И какво ще направиш, тате? И мен ли ще изхвърлиш от къщата?

— Ще те метна през коляно и ще те набия здравата — каза баща му. — Не си достатъчно голям.

Били бе блед като платно, но погледна тате в очите.

— Не, достатъчно голям съм. — Той премести куфара в лявата си ръка и стисна десния си юмрук.