Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Етел повече не можеше да се владее.

— Много съжалявам, че ще се срамува от мен — каза тя и се разплака.

Изражението на мама се смени.

— Е, сега. Най-старата история в света — каза тя. Заобиколи масата и притисна главата на дъщеря си в гърдите си. — Нищо, нищо — заповтаря й, както когато Етел си обелеше коленете като малко момиченце.

Не след дълго риданията на Етел постихнаха.

Мама я пусна и рече:

— По-добре да пийнем чай. — На печката винаги имаше готов чайник. Тя пусна чаени листа в една кана, наля гореща вода и разбърка сместа с дървена лъжица. — Кога трябва да се роди бебето?

— Февруари.

— Божичко. — Мама се обърна от печката да погледне Етел. — Ще ставам баба!

И двете се засмяха. Мама извади чаши и сипа чай. След няколко глътки Етел се почувства по-добре.

— Лесно ли ни раждаше? — попита тя майка си.

— Няма такова нещо като лесно раждане, но моите бяха по-лесни от повечето, според майка ми. Но след раждането на Били все имам болки в гърба.

Били слезе по стълбите.

— Кой говори за мен?

Етел се досети, че брат й стачкуваше и затова можеше да спи до късно. С всяка следваща тяхна среща той изглеждаше все по-висок и широкоплещест.

— Здрасти, Ет. За какво ти е куфарът? — Като целуна сестра си, я поодраска с острия си мустак. Седна и мама му наля чай.

— Направих нещо глупаво, Били — отвърна Етел. — Бременна съм.

Той я зяпна. Беше твърде потресен да говори. После се изчерви, несъмнено защото се сети какво е направила, та да забременее. Сведе глава смутен. После отпи малко чай. Накрая каза:

— Кой е бащата?

— Не го познаваш. — Беше си измислила история. — Беше прислужник, който пристигна в Тай Гуин с един от гостите, но сега вече е в армията.

— Но ще се грижи за теб.

— Дори не знам къде е.

— Ще намеря нещастника.

Етел постави ръка на рамото му.

— Не се ядосвай, миличък. Ако ми трябва помощта ти, ще я поискам.

Били явно не знаеше какво да каже. Заплахите очевидно нямаше да свършат работа, но нямаше как иначе да реагира. Изглеждаше замаян. Още беше едва на шестнадесет.

Етел си го спомни като бебе. Тя беше само на пет, когато се роди той, но направо се омагьоса от него, от съвършенството му и уязвимостта му. „Скоро ще имам прекрасно беззащитно бебенце“, помисли си тя. Не знаеше да се радва ли, или да се плаши.

Били рече:

— Тате сигурно ще има какво да каже.

— От това се тревожа — въздъхна Етел. — Ще ми се да можех да направя нещо, за да не се разстрои.

Дядо слезе по стълбището.

— Уволнена, а? — предположи, когато видя куфара. — Твърде устата си била сигурно.

Мама го стрелна ядно с поглед.

— Не бъди жесток, тате. Очаква дете.

— Леле. Някой важен господин от голямата къща, а? Сигурно е самият граф, няма хич да се изненадам.

— Не говори глупости, дядо. — Етел се стресна, когато старецът отгатна от първия път.

Били каза:

— Някакъв прислужник, който дошъл с един от гостите. Отишъл бил в армията. Тя не иска да ходим да го търсим.

— А, тъй ли било? — Етел виждаше, че дядо не е докрай убеден, но той не настоя. Вместо това каза: — От италианската кръв е, мойто момиче. И баба ти имаше гореща кръв. Щеше да се вкара в много бели, ако не се бях оженил за нея. Даже не дочака до сватбата. Всъщност…

Мама го прекъсна рязко:

— Тате! Не пред децата.

— Че какво може да ги притесни след цялата тая работа? Твърде съм стар за птички и пчелички. Младите жени искат да си лягат с млади мъже и го искат толкова много, че ще го сторят, независимо дали са женени или не. Който се преструва, че е другояче, е глупак — и това включва съпруга ти, мила моя Кара.

— Внимавай какви ги приказваш — предупреди го мама.

— Добре де, добре. — Дядо млъкна и взе да си пие чая.

Минута по-късно влезе тате и мама го погледна изненадано.

— Рано се връщаш!

Той долови недоволството в гласа й.

— Като те слушам, май не съм добре дошъл.

Тя се вдигна от масата и му направи място.

— Ще сваря още малко чай.

Тате не седна.

— Отмениха срещата. — Погледът му попадна на куфара на Етел. — Това пък какво е?

Всички я погледнаха. Забеляза страха по лицето на мама, непокорството по лицето на Били и някакво примирение по лицето на дядо. Трябваше да отговори.

— Трябва да ти кажа нещо, тате. Ще се сърдиш, но само мога да кажа, че съжалявам.

Лицето му потъмня.

— Какво си направила?

— Напуснах работата в Тай Гуин.

— Няма за какво да съжаляваш. Никога не ми е харесвало как се кланяш и слугуваш на ония паразити.