Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Не става, Джоунс — каза той на изпроводяк. — Няма да водя битките ви вместо вас. Приятен ден.

И се упъти с бърза крачка към къщата.

Джоунс най-малко го тревожеше. Какво щеше да прави с Етел? Трябваше да се погрижи Беа да не се разстройва. Наред с опасността за нероденото дете, той вярваше, че бременността на съпругата му може да даде ново начало на брака им. Детето можеше да ги сближи, да върне топлината и интимността от началото на връзката им. Но тази надежда щеше да загине, ако Беа научеше, че се е забавлявал с прислужницата. Съпругата му щеше буквално да се възпламени от гняв.

Беше благодарен за прохладата в коридора, настлан с плочи и с конзолни греди на тавана. Баща му беше избрал този феодален декор. Единствената книга, която старият граф бе чел, с изключение на Библията, беше Упадък и падение на Римската империя на Гибън. Вярваше, че дори още по-великата Британска империя ще свърши по същия начин, освен ако аристократите не се борят да запазят институциите, особено Кралския флот, Църквата на Англия и Консервативната партия.

Фиц не се съмняваше в правотата му.

Чаша сухо шери преди обяд беше точно това, от което се нуждаеше. Ободряваше и обостряше апетита. Вече предвкусваше удоволствието, когато влезе в дневната. Там с ужас видя Етел да разговаря с Беа. Спря на прага и смаяно се загледа в тях. Какво й казваше Етел? Твърде късно ли беше вече?

— Какво става тук? — рязко попита той.

Беа го изгледа изненадано и хладно отговори:

— Обсъждам калъфки за възглавници с домоуправителката си. Нещо по-драматично ли очакваше? — Тя изтърколи р-то в „драматично“ с руския си акцент.

За миг Фиц остана без думи. Осъзна, че пред него са жена му и любовницата му. Мисълта за интимностите, които беше споделял и с двете, го разстрои.

— Не знам, както и да е — промърмори той и седна на бюрото с гръб към тях.

Двете жени продължиха да разговарят. Наистина темата беше калъфки за възглавници — колко траеха, как износените можеха да послужат на слугите след закърпване и дали беше по-добре да купят вече избродирани, или пък чисти, които след това камериерките да избродират. Но Фиц още беше разстроен. Малката картина, която представляваха господарката и прислужницата, увлечени в тих разговор, му напомняше колко ужасяващо лесно би било за Етел просто да каже истината на Беа. Това не можеше да продължава. Трябваше да направи нещо.

Взе лист синя хартия с фамилния герб от чекмеджето, потопи писалката в мастилницата и написа: „Да се видим след обяд“ — Попи бележката и я пъхна в плик.

След няколко минути Беа освободи Етел. Докато тя си тръгваше, Фиц я заговори, без да обръща глава:

— Елате тук за малко, Уилямс.

Тя се приближи до него и той долови слабия аромат на сапун — беше му признала, че го краде от Беа. Въпреки гнева си, усещаше някак неловко близостта на стройните й силни бедра под черната коприна на роклята. Подаде плика, без да гледа към нея.

— Изпрати някого при ветеринаря в града за опаковка от тези хапчета за кучета. За кашлица са.

— Добре, милорд. — Тя излезе.

Фиц щеше да разреши проблема след няколко часа.

Наля си шерито. Предложи чаша на Беа, но тя отказа. Виното сгря стомаха му и пооблекчи напрежението. Седна до съпругата си и тя му се усмихна мило.

— Как се чувстваш? — попита я.

— Сутрин се чувствам наистина зле. Но това отминава. Сега съм добре.

Мислите му се върнаха към Етел. Тя го държеше на мушка. Нищо не беше казала, но негласно заплашваше да издаде всичко на Беа. Изненадващо хитро от нейна страна. Измъчваше се от безсилие. Щеше му се да оправи всичко по-скоро.

Обядваха в малката трапезария, седнали около дъбова маса с гладки крака, сякаш взета от средновековен манастир. Беа му каза, че е открила руснаци в Абъроуен.

— Повече от сто са. Нина ми каза.

С усилие Фиц пропъди Етел от мислите си.

— Сигурно са от стачкоизменниците, доведени от Пърсивал Джоунс.

— Изглежда местните ги отбягват. Магазините и кафенетата не ги обслужват.

— Трябва да накарам преподобния Дженкинс да изнесе проповед за обичта към ближния, дори когато е стачкоизменник.

— Не може ли да заповядаш на магазинерите да ги обслужат?

— Не, скъпа, не и в тази страна — усмихна се Фиц.

— Е, неприятно ми е за тях и искам да сторя нещо.

Той се зарадва.

— Това е много хубав подтик. Какво си намислила?

— Мисля, че в Кардиф има руска православна църква. Ще кажа на свещеника там да ги покани на служба някоя неделя.