Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Слязоха при Олдгейт. Ото се огледа с гримаса.

— Не знаех, че ме водиш в бордеите.

— Отиваме в клиниката за бедните — отвърна му Валтер. — Къде очакваше да се намира?

— Граф Фицхърбърт идва ли тук?

Предполагам, че само плаща. — Валтер отлично знаеше, че Фиц никога не е стъпвал тук. — Но, разбира се, той ще научи за посещението ни.

Закриволичиха по задните улички към един неконформистки параклис. На дървена табела беше изписано на ръка Евангелска църква „Голгота“ . На табелата имаше забоден лист хартия с думите:

Клиника за деца

Безплатно

Днес и всяка сряда

Валтер отвори вратата и влязоха.

Ото издаде звук на отвращение, извади кърпичка и я притисна към носа си. Синът му вече бе ходил и очакваше миризмата, но дори и така тя беше удивително неприятна. Помещението беше пълно с парцаливи жени и полуголи деца, всичките ужасно мръсни. Жените седяха на пейки, а децата играеха на пода. В далечния край на стаята имаше две врати с надписи „Лекар“ и „Отговорничка“.

До вратата седеше лелята на Фиц, Хърм, и отмяташе имена в един тефтер. Валтер представи баща си.

— Лейди Хърмия Фицхърбърт. Баща ми, господин Ото фон Улрих.

В другия край на помещението вратата с надпис „Лекар“ се отвори и от нея излезе дрипава жена, понесла малко бебе и шишенце с лекарство. Една сестра подаде глава и каза:

— Следващият, моля!

Лейди Хърмия направи справка със списъка си и обяви:

— Госпожа Блатски и Роузи!

Възрастна жена и момиче влязоха в манипулационната.

Валтер каза на баща си да почака малко, докато доведе управителя.

Запристъпва внимателно около мъниците на пода и се насочи към другата врата в края на коридора. Почука на вратата с надпис „Отговорничка“ и влезе.

Стаята не беше повече от килер и наистина в един от ъглите имаше парцал и кофа. Лейди Мод Фицхърбърт седеше на масичка и пишеше нещо в книгата за ведомостта. Носеше проста светлосива рокля и шапка с широка периферия. Погледна нагоре и при вида на Валтер, лицето й се озари в толкова ярка усмивка, която направо го просълзи. Тя скочи от стола и го прегърна.

Цял ден беше чакал това. Целуна устните й, а тя отвори уста веднага. Бе целувал няколко жени, но само тя притискаше тялото си към него така. Малко се смути, като си помисли, че Мод може да усети ерекцията му и леко се приведе в кръста, но тя само се притисна още по-плътно, сякаш наистина искаше да я усети. Той се предаде на мимолетното удоволствие.

Мод изпитваше страст към всичко, с което се занимаваше — бедността, правата на жените… и Валтер. Това го удивляваше. Истински късметлия бе, че се беше влюбила в него.

Любимата му откъсна устни от неговите, задъхана.

— Леля Хърм ще заподозре нещо — прошепна му.

Валтер кимна.

— Баща ми е отвън.

Мод пооправи косата си и си приглади роклята.

— Добре тогава.

Валтер отвори вратата и двамата излязоха в коридора. Ото си бъбреше с Хърмия — харесваше почтените възрастни дами.

— Лейди Мод Фицхърбърт, позволете да Ви представя баща си, Ото фон Улрих.

Ото се поклони над ръката й. Отучил се беше да трака с токове — на англичаните им се струваше комично.

Валтер наблюдаваше как двамата се преценяват взаимно. Мод се подсмихваше развеселено и младият мъж предположи, че тя мисли как ще изглежда самият той в следващите години. Ото отбеляза с одобрение скъпата кашмирена рокля на Мод и модерната й шапка. Дотук добре.

Не знаеше, че двамата са влюбени. Валтер планираше първо да даде възможност на баща си да опознае Мод. Ото намираше благотворителната дейност за достойно занимание за богатите жени и настояваше майката и сестрата на Валтер да посещават бедните семейства в Цумвалдт в Източна Прусия, където се намираше провинциалното им имение. Щеше да разбере колко прекрасна и изключителна жена е Мод и по времето, когато Валтер поискаше ръката й, Ото щеше да е обезоръжен.

Малко беше глупаво да се нервира толкова, знаеше Валтер. Беше на двадесет и осем, имаше правото да избере жена, която да обича. Но преди осем години се беше влюбил в друга. Тилде беше страстна и интелигентна като Мод, ала беше на седемнадесет и католичка. Фон Улрих бяха протестанти. Родителите и на двамата гневно се противяха на любовта им и Тилде не можеше да тръгне против думата на баща си. Сега Валтер за втори път се беше влюбил в неподходящата жена. Трудно щеше да е за баща му да приеме една феминистка и чужденка. Но сега Валтер беше по-възрастен и по-ловък, а Мод — по-силна и независима от Тилде.