Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Тръгнаха си. Валтер се тревожеше от реакцията на баща си.

— Не е ли чудесна лейди Мод? — небрежно подметна той, докато вървяха към Олдгейт. — Фиц плаща за всичко, разбира се, но Мод върши цялата работа.

— Позорно — отвърна Ото. — Пълен позор.

Валтер беше усетил, че баща му е в лошо настроение, но не очакваше такова нещо.

— Какво говориш, за Бога? Ти одобряваш, когато дами с положение помагат на бедните!

— Да посещаваш болни селяни с кошница храна е едно. Но ми е противно да гледам на подобно място сестрата на един граф, при това заедно с лекар евреин!

— О, Боже — простена Валтер. Разбира се, доктор Грийнуолд беше евреин. Родителите му вероятно се казваха Грунвалд и бяха немци. Валтер се срещна с лекаря за пръв път днес, пък и нито забелязваше, нито се интересуваше от расата му. Ото обаче, подобно на повечето хора от неговото поколение, смяташе тези неща за важни.

— Татко, човекът работи без пари! Лейди Мод не може да си позволи да откаже услугите на един отличен лекар, само защото е евреин.

Ото не слушаше.

— Семейства без бащи — откъде пък й е хрумнала тая фраза? — с отвращение нареждаше той. — Отрочетата на проститутките, това има предвид.

Сърцето на Валтер се сви. Планът му се беше объркал кошмарно.

— Не видя ли колко е смела? — отчаяно рече той.

— Определено не. Ако беше моя сестра, добре бих я натупал.

В Белия дом назряваше криза.

В малките часове сутринта на двадесет и първи април Гас Дюър се намираше в Западното крило. Тази нова сграда предоставяше нужното пространство за кабинети и така Белият дом можеше да се ползва като резиденция. Гас седеше в работния кабинет на президента, съседен на Овалния кабинет. Помещението беше малко и неугледно, осветено от мътна крушка. На бюрото стоеше очуканата преносима пишеща машина Ъндърууд , на която Удроу Уилсън пишеше речите и изявленията за пресата.

Гас имаше по-силен интерес към телефона. Ако иззвънеше, той трябваше да реши дали да събуди президента.

Една телефонистка не можеше да вземе подобно решение. От друга страна, старшите съветници на президента имаха нужда от сън. Гас беше най-нископоставеният съветник или пък най-високопоставеният чиновник, в зависимост от гледната точка. Така или иначе, на него се падна задачата да виси цяла нощ на телефона и да реши дали да прекъсва съня на президента, както и този на първата дама Елън Уилсън, която страдаше от мистериозна болест. Гас се тревожеше да не каже или направи нещо грешно. В този миг цялото му скъпо образование му се струваше безполезно — дори в Харвард нямаше курс по будене на президенти.

Надяваше се телефонът да не иззвъни.

Гас беше тук заради едно свое писмо. Описал беше на баща си кралското събиране в Тай Гуин и проведения след вечерята разговор за опасността от европейска война. Сенатор Дюър намери писмото за толкова интересно и любопитно, че го показа на приятеля си Удроу Уилсън, който отвърна:

— Ще ми се да взема това момче при мен.

Гас имаше една свободна година между края на образованието си в Харвард, където завърши международно право, и започването на работа във вашингтонска правна кантора. Беше стигнал до половината на световната си обиколка, но с готовност прекъсна пътуването си и се върна бързо у дома, за да служи на своя президент.

Нищо не вълнуваше Гас по-силно от отношенията между държавите — приятелствата и омразите, съюзите и войните. Като юноша присъстваше на сесиите на сенатската международна комисия — баща му беше неин член — и те му се струваха по-интересни от театрални пиеси.

— Така страните създават мир и благоденствие или пък войни, унищожение и глад — казваше сенаторът. — Ако искаш да промениш света, международните отношения са полето, където можеш да сториш най-много добро или зло.

И сега Гас беше в разгара на своята първа международна криза.

Един прекалено усърден служител на мексиканското правителство арестувал осем американски моряци в пристанището на Тампико. Мъжете вече били освободени, служителят се извинил и тривиалният инцидент би трябвало да приключи с това. Но тогава командирът на ескадрата, адмирал Майо, поискал да бъдат изпратени с военни почести. Президентът Хуерта отказал. В добавка Уилсън заплашил да окупира Веракрус, най-голямото пристанище на Мексико.

И така, Щатите бяха на ръба на война. Гас дълбоко се възхищаваше на принципите на Удроу Уилсън. Президентът приемаше циничното мнение, че един мексикански бандит не е много по-различен от друг. Хуерта беше реакционер, убил предшественика си и Уилсън търсеше повод да го свали от власт. Гас се вълнуваше от това, че за един световен лидер убийството не е приемлив начин за сдобиване с власт. Щеше ли да дойде ден, когато всички държави ще поддържат този принцип?