Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Брайън прочете телеграма от американския консул във Веракрус:

— Параходът Ипиранга , собственост на Хамбург-Америка , ще пристигне утре от Германия с двеста автомати и петнайсет милиона патрони; ще спре на кей номер четири и ще започне разтоварване в десет и тридесет.

— Съзнавате ли какво означава това, господин Брайън? — попита Уилсън и Гас долови раздразнението в гласа му. — Даниълс, там ли си? Какво мислиш?

— Мунициите не трябва да стигнат до Хуерта. — Гас се изненада от агресивното предложение на инак миролюбивия Даниълс. — Може да пратя телеграма на адмирал Флечър да спре парахода, като превземе митницата.

Настъпи дълго мълчание. Гас стискаше слушалката с такава сила, че ръката го заболя. Накрая президентът проговори.

— Даниълс, прати заповед до адмирал Флечър. Нека превземе Веракрус незабавно.

— Слушам, господин президент.

И Америка беше във война.

Гас не легна тази нощ, нито на следващия ден.

Малко след осем и половина сутринта секретар Даниълс донесе новините, че американски боен кораб е блокирал пътя на Ипиранга . Невъоръженият товарен кораб дал заден ход и се оттеглил. По думите на Даниълс, американските морски пехотинци щели да дебаркират във Веракрус по-късно същата сутрин.

Гас бе объркан от бързия развой на събитията, но и се вълнуваше, че е в центъра на събитията.

Удроу Уилсън не се измъкна от войната. Любимата му пиеса беше шекспировата Хенри V и той обичаше да цитира репликата „но ако жаждата за чест е грях, то няма втори грешник като мене.“

По радиото и телеграфа пристигаха вести и задачата на Гас беше да носи съобщенията на президента. По обед морските пехотинци превзеха митницата на Веракрус.

Малко след това казаха на Гас, че има посетител — някоя си госпожа Уигмор.

Гас помръкна и се притесни. Това беше недискретно. Нещо сигурно не беше наред.

Закрачи бързо към фоайето. Карълайн изглеждаше в паника. Въпреки че носеше спретнато палто и шапка, косата й беше разбъркана, а очите — зачервени от плач.

— Мила моя! — прошепна развълнувано Гас. — Какво се е случило, за Бога?

— Това е краят — рече тя. — Не мога повече да се срещам с теб. Толкова съжалявам.

После заплака.

Искаше му се да я прегърне, но не можеше да го направи тук. Нямаше си собствен кабинет. Огледа се — морският пехотинец на вратата ги зяпаше. Нямаше къде да се усамотят. Това беше влудяващо.

— Ела навън — каза той и я хвана за ръка. — Ще се поразходим.

Тя поклати глава.

— Не. Ще се оправя. Стой тук.

— Какво те е разстроило така?

Не искаше да срещне погледа му и гледаше към пода.

— Трябва да съм вярна на съпруга си. Имам задължения.

— Нека аз съм твой съпруг.

Карълайн вдигна лице и от копнежа в очите й сърцето на Гас се сви.

— О, колко ми се иска да можех.

— Можеш!

— Вече имам съпруг.

— Той не ти е верен. Защо ти да си му вярна?

Карълайн се престори, че не го чува.

— Приел е пост в Бъркли. Местим се в Калифорния.

— Не отивай.

— Решила съм вече.

— Ясно — безизразно отвърна той. Все едно го бяха нокаутирали. Гърдите го боляха и не можеше да си поеме дъх. — Калифорния. По дяволите.

Тя видя, че се е примирил с неизбежността и започна да се успокоява.

— Това е последната ни среща.

— Не!

— Моля те, чуй ме. Искам да ти кажа нещо и това е единствената ми възможност.

— Добре.

— Преди месец бях готова да се самоубия. Не ме гледай така, вярно е. Мислех, че съм толкова безполезна, че никому няма да липсвам. Тогава ти се показа на прага ми. Беше толкова нежен, толкова учтив, толкова грижлив, че ме убеди да остана жива. Ти ме ценеше. — По страните й се стичаха сълзи, но продължаваше. — И толкова се радваше на целувките ми. Щом така радвах някого, значи не бях напълно безполезна. Тази мисъл ме крепеше. Ти спаси живота ми, Гас. Бог да те благослови.

— А за мен какво остава?

— Спомени — отвърна тя. — Надявам се да са ти скъпи, както са на мен.

После му обърна гръб. Гас я изпроводи до вратата, но тя така и не го погледна отново. Излезе и той я остави.

Когато я изгуби от поглед, механично се запъти към Овалния кабинет, после смени посоката — мислите му бяха прекалено объркани, за да отиде при президента точно сега. Влезе в тоалетната, за да си даде няколко минути спокойствие. За щастие вътре нямаше никого. Изми лицето си и се погледна в огледалото. Слаб мъж с голяма глава — имаше формата на близалка. Светлокестенява коса и кафяви очи, не много хубав, но жените обикновено го харесваха, а Карълайн го обичаше.