Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Защо някой въобще го вълнува ставащото в Мексико?

— Нефт, скъпа госпожице — отговори Лойд Джордж. — Нефт.

Някой друг го заговори и той й обърна гръб.

Мод забеляза Валтер и двамата се срещнаха в основата на стълбището. Той се поклони над облечената й в ръкавица ръка, а тя трябваше да пребори изкушението да докосне светлата му коса. Любовта й към Валтер беше събудила у нея спящия звяр на сексуалността, а откраднатите им целувки и скритите им докосвания едновременно стимулираха и измъчваха този звяр.

— Как намирате операта, лейди Мод? — запита той учтиво, ала лешниковите му очи говореха: щеше ми се да сме сами.

— Много е добра — донът има чудесен глас.

— Диригентът като че ли малко бърза, струва ми се.

От всичките й познати само той взимаше музиката насериозно като нея.

— Не съм съгласна — отвърна тя. — Комедия е, затова мелодията трябва да припка.

— Но не е само комедия.

— Така е.

— Може би ще позабави във второ действие, когато нещата станат неприятни.

— Изглежда сте спечелили някаква дипломатическа победа в Мексико — каза тя, сменяйки темата.

— Баща ми… — Той потърси точните думи, нещо необичайно за него. — … тържествува.

— А вие не?

— Боя се, че американският президент ще поиска да си го върне някой ден — намръщи се той.

В този момент Фиц мина покрай тях, спря се и поздрави:

— Здрасти, фон Улрих, ела да се присъединиш към нас в ложата, имаме свободно място.

— С удоволствие! — възкликна Валтер.

Мод се зарадва. Фиц просто проявяваше любезност — не знаеше, че тя е влюбена във Валтер. Трябваше да го уведоми скоро. Не беше сигурна как ще приеме новината. Страните им не бяха в добри отношения и макар Фиц да смяташе Валтер за приятел, това далеч не означаваше, че би го приветствал като зет.

Мод и Валтер се качиха нагоре и закрачиха по коридора. Задният ред в ложата на Фиц имаше само две места, от които не се виждаше много. Двамата веднага ги заеха.

След няколко минути светлините угаснаха. В полумрака Мод почти можеше да си представи, че е сама с Валтер. Второто действие започна с дует на Дон Жуан и Лепорело. На Мод й харесваше, че у Моцарт господарите и слугите пеят заедно и така се показват сложните и дълбоки отношения между горните и долните съсловия. Много драми разказваха само за висшата класа и обрисуваха прислугата наравно с декора — както на мнозина им се искаше.

Беа и херцогинята се върнаха в ложата, докато траеше триото Ah! Taci, inguisto core. Явно на всички им бяха свършили темите за разговори, затова не се обаждаха много-много, а слушаха. Никой не обръщаше внимание на Мод и Валтер и тя с трепет се питаше дали не може да се възползва от ситуацията. Смело се пресегна и хвана ръката на любимия си. Той се усмихна и погали с палец пръстите й. Прищя й се да го целуне, но това щеше да е неразумно.

Когато Целина изпя арията си Vedrai, carino , непреодолим импулс обзе Мод и докато героинята притискаше ръката на Мазето към сърцето си, младата жена постави ръката на Валтер върху гърдите си. Той ахна неволно, но никой не забеляза, защото Мазето издаваше подобни звуци, тъй като дон Жуан току-що го беше набил.

Мод обърна ръката му така, че той да усети зърното й с дланта си. Валтер обичаше гърдите й и ги докосваше при всяка възможност, тоест рядко. Щеше й се да не е така, защото и тя обичаше да бъде докосвана там. За нея усещането беше ново. Други хора също ги бяха опипвали — лекар, англикански свещеник, по-голямо момиче по време на уроците по танци, мъж в тълпата, и мисълта, че разпалва нечия страст, едновременно я тревожеше и ласкаеше, но досега не беше изпитвала удоволствие от това. Забеляза, че Валтер гледа към сцената, ала челото му лъщи от пот. Мод се запита дали е правилно да го възбужда така, без да може да го удовлетвори напълно, обаче ръката му остана там и тя реши, че му харесва. На нея също й харесваше. Но както винаги й се искаше още.

Какво се беше променило в нея? По-различна беше от всякога. Причината беше Валтер, разбира се, и връзката й с него. Близостта им беше толкова силна, че тя чувстваше как може да каже и направи каквото и да е, без да прикрива нищо. Какво го отличаваше толкова от всички останали, които някога я бяха ухажвали? Такива като Лоути или дори Бинг очакваха жената да се държи като послушно дете — да слуша почтително, докато мъжът става досаден, да се смее на остроумията му, да бъде покорна, когато той е властен, да позволява целувки, когато мъжът ги поиска. Валтер общуваше с нея като с възрастен. Не флиртуваше, не се държеше снизходително, не се перчеше и слушаше поне толкова, колкото говореше.