Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Валтер намери карта, по невнимание забравена от отстъпващите войски. Сравни я със своята и установи, че не е далеч от канала Кроза. Това означаваше, че само за един ден немците са овладели цялата територия, която с такъв труд противниците им бяха завзели през петте месеца на битката при Сома по-миналата година.

Победата наистина беше в ръцете на германците.

Валтер седна пред британската пишеща машина и започна да пише доклада си.

По великденските празници Фиц устрои празненство в Тай Гуин. Имаше скрит мотив за това. Поканените бяха яростни противници на новия руски режим, също като него.

Най-видният му гост беше Уинстън Чърчил.

Уинстън членуваше в Либералната партия и от него би могло да се очаква да симпатизира на революционерите. Ала той беше и внук на херцог и у него имаше и авторитарна жилка. Фиц дълго време го смяташе за предател на тяхната класа, обаче сега беше склонен да му прости заради неговата пламенна омраза към болшевиките.

Уинстън пристигна на Разпети петък. Фиц прати своя Ролс Ройс да го вземе от гарата в Абъроуен. Гостът влезе с бодра стъпка в салона — невисок, слаб, с червеникава коса и розов тен. По обущата му имаше дъждовни капки. Добре скроеният му туидов костюм имаше цвят на пшеница, а синята папийонка подхождаше на очите му. Беше на четиридесет и три години, но у него още имаше нещо момчешко, долавящо се докато кимаше на онези, които познаваше, и се ръкуваше с непознатите.

Огледа лампериите, шарката на тапетите, камината от дялан камък и тъмните дъбови мебели и рече:

— Фиц, домът ти е обзаведен като Уестминстърския дворец!

Имаше защо Уинстън да е ентусиазиран. Отново беше в правителството. Лойд Джордж го беше назначил за министър на боеприпасите. Много се говореше за причините премиерът да върне в кабинета такъв мъчен и непредвидим колега. По общо мнение Лойд Джордж беше предпочел да има Чърчил за съюзник, а не за противник.

— Твоите въглекопачи подкрепят болшевиките — рече Уинстън, като личеше, че намира това отчасти забавно и отчасти противно. Седна и протегна влажните си обуща към бумтящите в камината въглища. — На половината от къщите, край които минах, се вееха червени знамена.

— Нямат представа какво всъщност приветстват — с презрение каза Фиц. Зад високомерието обаче той беше дълбоко разтревожен.

Уинстън прие чаша чай от Мод и взе маслено кексче от подноса на един лакей.

— Доколкото разбирам, претърпял си лична загуба — продължи той.

— Селяните убиха шурея ми, княз Андрей, и съпругата му.

— Много съжалявам.

— Случи се така, че двамата с Беа бяхме там, и се измъкнахме на косъм.

— И аз така чух.

— Те бяха завзели земята му — много голям имот, който по право трябва да бъде наследен от моя син — и новият режим подкрепя тази кражба.

— Опасявам се, че е така. Първото, което Ленин направи, беше да прокара Декрета за земята.

— За да сме честни — намеси се Мод, — трябва да кажем още, че Ленин обяви осем часов работен ден за работниците и всеобщо безплатно образование за техните деца.

Това подразни Фиц. Мод нямаше никакъв такт. Не беше сега моментът да защитава Ленин.

Уинстън обаче беше достоен съперник.

— И освен това издаде Декрет за печата, с който забранява на вестниците да пишат против правителството — отвърна той. — Дотук със социалистическата свобода.

— Рожденото право на сина ми не е единствената причина да съм така угрижен. Дори не е основната причина — каза Фиц. — Ако на болшевиките им се размине това, което вършат в Русия, къде ще бъде следващото място? Уелските миньори вече вярват, че намерените дълбоко под земята въглища всъщност не принадлежат на човека, който притежава терена. В която и да е съботна вечер можете да чуете песента „Червено знаме“ в половината уелски кръчми.

— Болшевишкият режим трябва да бъде удушен в зародиш — умислено отговори Уинстън. — Удушен в зародиш — повтори той доволен от израза.

Фиц сдържаше нетърпението си. Понякога Уинстън си въобразяваше, че е измислил политика по даден въпрос, докато всъщност само беше измислил уместен израз.

— Та ние нищо не правим! — гневно каза Фиц.

Прозвуча гонгът и напомни на всички, че е време да се преобличат за вечеря. Фиц не настоя да продължат разговора — разполагаше с два дни, за да обоснове позицията си.

Докато крачеше към гардеробната си, се досети, че противно на обичайното, не доведоха Бой в салона по време на чая. Преди да се преоблече, Фиц тръгна по дългия коридор към детските стаи.