Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— По-добре си от мене — отговори Бърни, но тя можа да долови, че той вече почва да се успокоява. — Аз имах само няколко закачки.

— Как се казват?

— О, не искаш да знаеш.

— Искам — засмя се Етел. — Колко жени? Шест? Десет? Двадесет?

— Мили боже, не. Три. Първата беше Рейчъл Райт, в училище. След това ми каза, че трябва да се оженим и аз й повярвах. Много се притесних.

Етел се разкиска.

— Какво стана?

— След една седмица тя го направи с Мики Армстронг и така аз се отървах.

— Хубаво ли беше е нея?

— Предполагам. Бях само на шестнадесет. Преди всичко исках да мога да казвам, че съм го правил.

Етел нежно го целуна и попита:

— Коя беше следваща?

— Карол МакАлистър. Съседка. Платих й един шилинг. Кратко се получи — мисля, че тя знаеше какво да прави и да говори, за да се свърши бързо. Харесваше й частта с получаването на парите.

Етел се свъси неодобрително, после си припомни къщата в Челси и осъзна, че е планирала да постъпи досущ като Карол МакАлистър. Почувства се неудобно.

— А другата?

— Една по-възрастна жена. Беше ми хазяйка. Дойде в леглото ми една нощ, когато съпругът й отсъстваше.

— С нея беше ли хубаво?

— Прекрасно. За мен бяха щастливи времена.

— Какво се обърка?

— Съпругът й стана подозрителен и трябваше да напусна.

— И после?

— После срещнах теб и загубих всякакъв интерес към другите жени.

Започнаха да се целуват. След малко Бърни вдигна полите на нощницата й и се качи отгоре й. Беше нежен, притесняваше се да не й причини болка, но проникна лесно. Етел усети прилив на обич към него заради добрината му, интелигентността му и предаността му към нея и детето. Прегърна го и притисна тялото му към своето. Скоро той свърши. Двамата полежаха доволни и заспаха.

Гас Дюър забеляза, че дамските поли са се променили. Сега разкриваха глезените. Преди десет години беше възбуждащо да зърнеш глезен, а сега беше скучно. Може би жените прикриваха голотата си, за да станат по-съблазнителни, а не обратното.

Роза Хелман носеше тъмночервено палто, което падаше на плисета от колана надолу, доста модерно. Беше поръбено с черна кожа и Гас предположи, че това е добре дошло във Вашингтон през февруари. Сивата й шапка беше малка, кръгла, с червена панделка и перо. Не особено практично, но пък кога за последен път шапките на американките са били изработени с практична цел?

— Поканата е чест за мен — каза тя. Гас не знаеше дали не му се подиграва. — Ти току-що се върна от Европа, нали?

Обядваха в трапезарията на хотел Уилърд , на две пресечки източно от Белия дом. Гас я беше поканил с определена цел.

— Имам една история за теб — каза той, веднага щом поръчаха.

— О, добре! Нека отгатна. Президентът ще се разведе с Едит и ще се ожени за Мери Пек?

Гас се намръщи. Уилсън имаше флирт с Мери Пек, докато беше женен за първата си съпруга. Гас се съмняваше, че са извършили прелюбодеяние, обаче Уилсън беше проявил глупостта да й пише писма, които показваха повече привързаност, отколкото беше прилично. Вашингтонските клюкари знаеха всичко за историята, но нямаше нищо отпечатано.

— Говоря за нещо сериозно — сухо рече Гас.

— О, съжалявам — отвърна Роза. Придаде си сериозно изражение, от което Гас едва не прихна.

— Единственото условие ще е, че не можеш да посочиш Белия дом като източник на тази информация.

— Съгласна съм.

— Ще ти покажа телеграма от германския външен министър Артур Цимерман до германския посланик в Мексико.

Роза беше изумена.

— Откъде получи телеграмата?

— От Уестърн юниън — излъга Гас.

— Не е ли кодирана?

— Кодовете могат да се разбият.

Той й подаде напечатан на машина екземпляр на английския превод на пълния текст.

— Това неофициално ли е?

— Не. Искам само да не споделяш откъде я имаш.

— Добре. — Роза зачете. След миг зяпна. Вдигна поглед. — Гас, това истина ли е?

— Кога си ме чувала да си правя груби шеги?

— Никога. — Тя продължи да чете. — Германците ще платят на Мексико да нахлуе в Тексас?

— Така казва господин Цимерман.

— Това не е история, Гас. Това е ударът на века!

Той си позволи лека усмивка и опита да не дава израз на триумфа си.

— Помислих си, че това ще кажеш.

— Самостоятелно ли действаш, или от името на президента?

— Роза, мислиш ли си, че бих сторил такова нещо без одобрение от най-високо място?

— Не, предполагам. Охоо. Значи получавам това от президента Уилсън.

— Неофициално.