Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Фиц вдигна очи и срещна погледа на младия Карвър, който — както сега забеляза — щеше да се пръсне от вълнение.

— Навярно четете прихванатата телеграма на Цимерман — каза младши лейтенантът.

— Доколкото е възможно — хладно отвърна Фиц. Той беше не по-малко превъзбуден от Карвър, но умееше да се прикрива по-добре. — Защо дешифровката е толкова разпокъсана?

— Кодът е нов. Още не сме го разбили напълно. Въпреки това съобщението е много сериозно, нали?

Фиц отново прочете превода си. Карвър не преувеличаваше. Това тук много приличаше на опит да се накара Мексико да влезе в съюз с Германия срещу Съединените щати. Беше сензационно.

Можеше дори да разгневи американския президент достатъчно, та да обяви война на Германия.

Сърцето на Фиц забърза.

— Съгласен съм. И ще го отнеса право на Намигващия Хол. — Капитан Уилям Реджиналд Хол, началникът на военноморското разузнаване, има хроничен тик на лицето, който му донесе този прякор; но с главата му всичко си беше наред. — Ще ми задава въпроси и трябва да имам някои готови отговори. Какви са изгледите за пълно дешифриране?

— Новият код ще ни отнеме няколко седмици.

Фиц изпъшка раздразнено. Пресъздаването на новите кодове от основните им положения беше трудна работа, с която не биваше да се прибързва.

— Забелязвам обаче, че телеграмата трябва да се препрати от Вашингтон в Мексико — продължи Карвър. — По този път те все още ползват стария дипломатически код, който ние разбихме преди повече от година. Може би ще се сдобием с копие на препратената телеграма?

— Навярно можем! — разпалено отвърна Фиц. — Имаме агент в телеграфната служба в Мексико сити. — Замисли се за бъдещите ходове. — Когато разкрием това пред света…

— Не можем да го направим — тревожно рече Карвър.

— И защо не?

— Германците ще разберат, че ние четем техния обмен.

Фиц разбираше, че Карвър има право. Това беше вечният проблем на разузнаването: как да се използват данните, без да се разкрива източникът.

— Но това съобщение е толкова важно, че може да пожелаем и да поемем риска.

— Съмнявам се. Този отдел е донесъл много достоверни сведения. Няма да го застрашат.

— По дяволите! Нима можем да попаднем на нещо такова и после да не ни е по силите да го използваме?

— В тази работа се случва — сви рамене Карвър.

Фиц не беше готов да приеме. Включването на Америка щеше да сложи край на войната. То определено заслужаваше всякакви жертви. Ала той познаваше армията достатъчно добре и беше наясно, че в нея има хора, които ще покажат повече смелост и ум в защитата на един отдел, отколкото на някой редут. Възражението на Карвър трябваше да се приеме сериозно.

— Трябва ни някаква история за прикритие.

— Да кажем, че американците са прихванали телеграмата — предложи Карвър.

Фиц кимна.

— Тя трябва да се препрати от Вашингтон до Мексико, значи можем да кажем, че американското правителство я е получило от телеграфната компания Уестърн юниън.

— На тях може и да не им хареса…

— Да вървят по дяволите щом не им харесва. Сега, как точно ще използваме тази информация, за да извлечем възможно най-голям ефект? Дали нашето правителство прави изявление? Дали даваме съобщението на американците? Дали включваме трета страна, която да предизвика реакция от немците?

Карвър вдигна ръце, все едно се предава.

— Тук не съм в свои води.

— Аз обаче съм — рече Фиц, споходен от вдъхновение. — И познавам точно човека, който ще ни помогне.

Фиц се срещна с Гас Дюър в една кръчма в Южен Лондон, Рингът .

За изненада на Фиц, Дюър беше почитател на бокса. Като юноша беше участвал в състезания на арената на брега на езерото в Бъфало, а през 1914 година при пътуванията си в Европа беше гледал мачове във всички столици. „Не дава изява на ентусиазма си“, помисли иронично Фиц — боксът не беше популярна тема за разговори на чай в Мейфеър.

В Рингът обаче имаше представители на всички класи. Джентълмени в официални костюми се смесваха с докери в опърпани палта. Букмейкъри приемаха незаконни залози на всеки ъгъл, а келнерите сновяха с претрупани подноси с халби бира. Въздухът тежеше от дима на пури, лули и цигари. Нямаше места за седене, нямаше и жени.

Фиц откри Гас, потънал в разговор с някакъв лондончанин със счупен нос. Спореха за американския боксьор Джак Джонсън, първият чернокож световен шампион в тежката категория, чиито брак с бяла жена накара християнските проповедници да поискат линч. Лондончанинът раздразни Гас, понеже беше съгласен с проповедниците.