Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Кайзерът се огледа и кимна на един-двама особено приближени фаворити, включително Ото; после седна и направи жест към адмирал Хенинг фон Холцендорф, белобрадия началник-щаб на Адмиралтейството.

Адмиралът заговори, цитирайки меморандума си — броят подводници, които флотът може да поддържа по всяко време, корабният тонаж, необходим на Съюзниците, за да могат да оцелеят, и скоростта, с която можеха да заменят потопените съдове.

— Смятам, че можем да потопяваме шестстотин хиляди тона месечно — заяви той.

Представянето беше впечатляващо — всяко твърдение бе подкрепено с цифри. Валтер бе скептичен единствено заради прекалената прецизност и увереност на адмирала — нима войната бе толкова предсказуема?

Фон Холцендорф посочи някакъв овързан с лента документ на масата — вероятно императорският указ за започване на неограничената подводна война.

Ако Ваше Величество одобри плана ми днес, гарантирам, че Съюзниците ще капитулират точно след пет месеца.

Той седна.

Кайзерът погледна канцлера. „Сега ще чуем по-реалистична преценка“, рече си Валтер. Бетман беше канцлер вече седем години и за разлика от монарха разбираше сложността на международните отношения.

Бетман говореше мрачно за влизането на Америка във войната и за огромните й човешки, материални и парични резерви. В своя подкрепа привеждаше мненията на всички високопоставени немци, запознати със Съединените щати. За разочарование на Валтер обаче той изглеждаше като някой, който върши работата си механично. Сигурно смяташе, че кайзерът вече е взел решението си. Нима срещата просто щеше да одобри вече взетото решение? Беше ли Германия обречена?

Кайзерът не обръщаше задълго внимание на хората, които не бяха съгласни с него. Докато канцлерът говореше, той се въртеше, сумтеше нетърпеливо и правеше физиономии. Бетман започна да се колебае.

— Ако военните власти смятат подводната война за изключително важна, не съм в положението да им противореча. От друга страна…

Така и не успя да обясни какво има от другата страна. Фон Холцендорф скокна и го прекъсна:

— Давам думата си на военноморски офицер, че нито един американец няма да стъпи на континента!

„Това е абсурдно“, помисли си Валтер. Какво общо имаше думата му на военноморски офицер с каквото и да е? Но мина по-добре от всичките му статистически данни. Кайзерът живна и още няколко души кимнаха одобрително.

Бетман явно се отказа. Тялото му се отпусна в стола, напрежението си отиде от лицето му и той изрече със сломен глас:

— Ако успехът ни дава знак, трябва да го следваме.

Кайзерът махна с ръка и фон Холцендорф бутна овързания с лента документ през масата. „Не“, помисли си Валтер, „не можем да вземаме такова съдбоносно решение на толкова незадоволителни основания!“

Кайзерът хвана писалката и се подписа: „Вилхелм I. R.“ 9 9 Съкращението е от Imperator Rex (лат. — „император и крал“, подчертаване на двете титли на Вилхелм — император на Германия и крал на Прусия) (бел. прев.).

Остави я и се изправи.

Всички скочиха на крака.

„Не може това да е краят“, рече си Валтер.

Кайзерът излезе от залата. Напрежението изчезна и се понесе жуженето на разговорите. Бетман остана на мястото си, свел поглед към масата. Изглеждаше като човек, който е посрещнал съдбата си. Шепнеше нещо, та Валтер се приближи да го чуе. Беше на латински — Finis Germaniae , краят на Германия.

Появи се генерал фон Хеншер и каза на Ото:

— Ако желаеш, ела с мен. Каня те на частен обяд. И Вие също, млади човече.

Отведе ги в друга стая, където имаше студен бюфет.

Замъкът Плес се ползваше като резиденция на кайзера, така че храната беше добра. Валтер беше ядосан и потиснат, но като всички останали германци, беше и гладен и струпа в чинията си висока купчина студено пилешко, картофена салата и бял хляб.

— Външният министър Цимерман очакваше днешното решение — каза фон Хеншер. — Иска да знае какво можем да сторим, за да откажем американците от влизането във войната.

„Вероятността е твърде малка“, помисли Валтер. „Ако потапяме американски кораби и погубваме американски граждани, няма какво толкова да направим, за да смекчим удара.“

Генералът продължи:

— Можем ли например да възпламеним протестно движение у онези милион и триста хиляди американци, които са родени тук, в Германия?

Валтер вътрешно простена.

— Абсолютно невъзможно — отговори той. — Това е една глупава измислица.