Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Съюз? Боже мой!

Фиц се озърна. Беше започнал нов мач и шумът на тълпата не позволяваше някой да чуе Гас.

Той продължи да чете.

— Да отвоюват Тексас? — рече той невярващо. После се ядоса. — Да поканят Япония? — Вдигна поглед от листа. — Това е нечувано!

Тъкмо на такава реакция се надяваше Фиц и сега трябваше да прикрие възбудата си.

— Нечувано е точната дума — каза той с пресилена сериозност.

— Германците предлагат да платят на Мексико да нахлуе в Съединените щати!

— Да.

— И молят Мексико да опита да въвлече и Япония!

— Да.

— Почакайте само това да се разчуе!

— Именно затова искам да поговорим. Ние искаме да сме сигурни, че това е публикувано по изгоден за вашия президент начин.

— Защо британското правителство просто не разкрие пред света този документ?

Гас явно не го беше премислил.

— По две причини — отговори Фиц. — Първо, ние не искаме Германците да знаят, че четем телеграмите им. Второ, може да ни обвинят, че ние сме подправили тази прихваната телеграма.

Гас кимна.

— Извинете ме. Бях прекалено ядосан и не разсъдих. Нека го погледнем спокойно.

— Ако е възможно, бихме желали да кажете, че правителството на Съединените щати е получило копие на телеграмата от Уестърн юниън.

— Уилсън няма да изрече лъжа.

— Тогава се сдобийте с копие от Уестърн юниън и няма да е лъжа.

Гас кимна.

— Би трябвало да е възможно. Що се отнася до втория проблем, кой може да обяви телеграмата, без да бъде заподозрян в измама?

— Самият президент според мен.

— Това е една възможност.

— Обаче имате по-добра идея?

— Да — умислено отвърна Гас. — Убеден съм, че имам.

Етел и Бърни се ожениха в евангелския параклис „Голгота“. Нито един от двамата нямаше силни възгледи относно религията, но пък харесваха пастора.

След речта на Лойд Джордж Етел не беше общувала с Фиц. Откритото му противопоставяне на мира остро й напомни каква е истинската му природа. Фиц защитаваше всичко, което тя мразеше, традицията, консерватизма, експлоатацията на работническата класа, незаработеното богатство. Етел не можеше да е любовница на такъв човек и се срамуваше, че се е поблазнила от къщата в Челси. Нейната истинска сродна душа беше Бърни.

Етел носеше розовата копринена рокля и шапката с цветя, които Валтер фон Улрих й купи за сватбата си с Мод Фицхърбърт. Нямаше шаферки, но Милдред и Мод бяха почетни дами. Родителите на Етел дойдоха от Абъроуен с влака. За съжаление, Били беше във Франция и не можа да вземе отпуск. Малкият Лойд беше в костюмче на паж, специално направено за него от Милдред, небесносиньо, с месингови копчета и малка шапчица.

Бърни изненада Етел, довеждайки своето семейство, за което никой не знаеше. Старата му майка говореше само идиш и си мърмореше под носа по време на цялата служба. Живееше със заможния по-голям брат на Бърни, Тео, който притежаваше фабрика за велосипеди в Бирмингам, както разбра Милдред, докато флиртуваше с него.

След церемонията поднесоха в залата чай и кейк. Нямаше алкохол, което устройваше мама и тате, а пушачите трябваше да излязат навън. Мама целуна Етел и каза:

— Радвам се да видя, че най-накрая все пак се устрои.

„Изразът все пак носи много тежест“, помисли Етел. Означава „Поздравления, въпреки че си една паднала жена и имаш незаконнородено дете, чийто баща никой не познава, и се жениш за евреин, и живееш в Лондон, което е все едно да живееш в Содом и Гомор“. Но Етел прие резервираната благословия на мама и се закле никога да не казва такива неща на своето дете.

Мама и тате си бяха купили евтини билети с връщане в същия ден и си тръгнаха, за да хванат влака. Когато повечето гости се разотидоха, останалите се отбиха в Кучето и патицата да пийнат.

Етел и Бърни се прибраха, когато стана време Лойд да си ляга. Същата сутрин Бърни беше натоварил малкото дрехи и многото книги, които притежаваше, в една ръчна количка и ги беше докарал от квартирата си в къщата на Етел.

За да си подарят една нощ насаме, сложиха Лойд да спи горе, с децата на Милдред, което той прие като специална привилегия. После Етел и Бърни пийнаха какао в кухнята и си легнаха.

Етел имаше нова нощница. Бърни облече чиста пижама. Когато влезе в леглото до Етел, той почна нервно да се поти. Етел го погали по лицето.

— Макар да съм белязана жена, нямам много опит. Само с първия ми съпруг, при това едва няколко седмици преди да замине.

Тя не беше казала на Бърни за Фиц и никога нямаше да му каже. Само Били и адвокатът Албърт Солман знаеха истината.