Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Странно, обаче детето не приличаше особено на Лев. Нямаше и следа от бащината хубост или от завладяващата усмивка. Ако не друго, Владимир имаше настоятелните сини очи, които се взираха в Григорий от огледалото.

— Прекрасен е — усмихна се той.

— Какво е станало с ухото ти?

Григорий докосна остатъка от дясното си ухо.

— Загубих по-голямата част в битката при Таненберг.

— А със зъба ти?

— Един офицер остана недоволен от мене. Обаче той е мъртъв, значи в края на краищата аз съм по-добре от него.

— Не си толкова хубав вече.

Тя никога не му беше казвала, че по-рано е бил хубав.

— Леки рани. Късметлия съм, че останах жив.

Той огледа старата си стая. Имаше лека разлика. На полицата зад печката Григорий и Лев държаха лули и тютюн в буркан, кибрити и подпалки. Сега Катерина беше наредила керамична ваза, кукла и цветна картичка с образа на Мери Пикфорд. На прозореца имаше перденце. Беше съшито от разноцветни парчета но пък Григорий никога не беше имал перде. Забеляза също и миризмата, или по-скоро липсата й, и осъзна, че помещението трябва да е дъхтяло доста тежко на тютюнев дим, варено зеле и немити мъже. Сега миришеше на чисто.

Катерина попи разсипаното мляко.

— Изтървах вечерята на Володя — каза тя. — Не знам с какво да го нахраня. Вече не мога да кърмя.

— Не се тревожи — отвърна Григорий. Извади от торбата наденица, зелка и тенекиена кутия конфитюр. Катерина зяпна невярващо. — От артелната — обясни Григорий.

Тя отвори конфитюра и даде на Володя с една лъжичка. Детето го изяде и попита:

— Още?

Катерина хапна една лъжица и пак му даде.

— Като в приказките — рече тя. — Толкова много храна! Няма да спя пред фурната.

— Какво искаш да кажеш? — свъси се Григорий.

Тя хапна още малко сладко.

— Хлябът никога не достига. Отвори ли фурната сутрин, всичко вече е продадено. Можеш да се добереш до хляб, само ако чакаш на опашка. А ако не се наредиш преди полунощ, докато ти дойде ред, хлябът свършва.

— Божичко. — Мисълта, че Катерина спи на тротоара, му беше противна. — Ами Володя?

— Едно от момичетата го наглежда, докато съм навън. Той вече спи по цяла нощ, така или иначе.

Нищо чудно, че магазинершата беше готова да се предложи на Григорий срещу един хляб. Даже той беше надплатил.

— И как се справяш?

— Във фабриката получавам по дванадесет рубли седмично.

Григорий се озадачи.

— Че това е двойно повече от заплатата ти, когато аз заминах!

— Обаче наемът за тази стая беше четири рубли на седмица, а сега е осем. Така ми остават четири рубли за всичко останало. А чувалче картофи беше рубла, пък сега е седем.

— Седем рубли за чувал картофи! — възкликна отвратено Григорий. — Как живеят хората?

— Всички гладуват. Децата се разболяват и умират. Старците просто угасват. Нещата се влошават с всеки изминал ден, а никой нищо не прави.

Сърцето на Григорий се сви. Докато се измъчваше във войската, утешаваше го мисълта, че Катерина и детето са добре — имат топъл дом и достатъчно пари за храна. Беше се заблуждавал. Изпълваше го гняв, когато помислеше как тя оставя Владимир сам тук и отива да спи пред фурната.

Седнаха край масата и Григорий наряза наденицата с ножа си.

— Добре ще ни дойде малко чай — каза той.

— Нямам чай от година вече.

— Ще донеса от казармата.

Катерина почна да яде от наденицата. Григорий забеляза, че тя трябва да се насилва да не почне да се тъпче. Взе Владимир и му даде още сладко. Малко рано му беше за колбаси.

Кротко доволство обзе Григорий. На фронта си представяше тази сцена — малката стая, храната на масата, детето, Катерина. Сега беше истина.

— Не би трябвало да е толкова трудно — умислено рече той.

— Какво искаш да кажеш?

— Двамата с теб сме здрави, силни и работливи. Аз искам само това: стая, храна и почивка в края на деня. Би трябвало да го имаме всеки ден.

— Предаде ни германската партия в царския двор — заяви Катерина.

— Наистина ли? Как така?

— Е, знаеш, че царицата е немкиня.

— Знам.

Съпругата на царя беше Аликс, княгиня на Хесен и Райнланд в Германската империя.

— И Щюрмер очевидно е немец.

Григорий сви рамене. Министър-председателят Щюрмер беше роден в Русия, доколкото той знаеше. Мнозина руси имаха немски имена и обратното — от векове жителите на двете империи минаваха границите.

— И Распутин е пронемски.

— Тъй ли? — Григорий подозираше, че лудият монах се интересува главно от това да омайва придворните дами и да печели влияние и власт.