Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Искаш ли да го смуча?

— Не — отвърна Григорий, седна и й подаде дрехата. — Облечи се.

— Не можеш да си получиш хляба обратно — уплашено рече жената. — Вече е почти изяден.

Той поклати глава.

— Какво се е случило с вас?

Жената облече палтото и го закопча.

— Имаш ли цигари?

Григорий й даде и също запуши.

Тя пусна кълбо дим и каза:

— Имахме магазин за обувки, високо качество на разумни цени, за средната класа. Съпругът ми го бива в търговията и живеехме добре. Но в този град никой, с изключение на благородниците, не е купувал обувки от години — завърши тя горчиво.

— Не можехте ли да работите нещо друго?

— Да. — Очите на жената проблеснаха гневно. — Ние не седнахме да приемаме безпомощно съдбата си. Съпругът ми установи, че можем да снабдяваме армията с качествени ботуши на половината от дотогавашната цена. Всички малки фабрики, които снабдяваха нашия магазин, бяха отчаяни за поръчки. Мъжът ми отиде в Комитета по военната индустрия.

— Това какво е?

— Не си бил тук известно време, нали, господин старшина? Днес всичко, което работи, се управлява от независими комитети, понеже правителството е съвършено некомпетентно и нищо не върши. Комитетът по военната индустрия снабдяваше армията. Или поне така беше, докато Поливанов беше министър на войната.

— И какво се обърка?

— Получихме поръчката, съпругът ми вложи всичките си спестявания, за да плати на производителите и тогава царят уволни Поливанов.

— Защо?

— Поливанов допускаше в комитета избрани от работниците представители, затова царицата реши, че може да е революционер. Както и да е, поръчката беше отменена. А ние се разорихме.

Григорий отвратено тръсна глава.

— А аз си мислех, че само командирите на фронта са безумци.

— Опитвахме какво ли не. Мъжът ми беше готов да раби всичко — келнер, шофьор, строител пътищар, обаче никой не взема работници. И после от тревоги и глад той се поболя.

— Значи сега ти правиш това.

— Не ме бива особено. Но някои мъже са добри, като тебе. Други…

Тя потръпна и отклони поглед.

Григорий допуши цигарата и стана.

— Всичко хубаво. Няма да те питам как се казваш.

Жената се изправи.

— Благодарение на теб семейството ми оживя — каза тя и гласът й трепна. — А на мен няма да ми се налага да излизам на улицата до утре.

Тя се надигна на пръсти и го целуна леко по устата.

— Благодаря ти, господин старшина.

Григорий излезе.

Застудяваше. Той забърза по улиците към Нарва. Когато се отдалечи от жената на магазинера, желанието му се съживи и той със съжаление си припомни нежното й тяло.

Мина му през ум, че също като него и Катерина е имала физически потребности. Две години без любов бяха много време за млада жена — тя беше само на двадесет и три. Нямаше кой знае каква причина да е вярна на Лев или на Григорий. Наличието на дете можеше да подплаши доста мъже, но от друга страна тя беше много привлекателна. Поне преди две години. Може би не беше сама тази вечер. Какъв ужас.

Покрай железопътната линия стигна до дома си. Дали си въобразяваше, или наистина улицата изглеждаше по-запусната, отколкото преди две години? Като че ли нищо не беше боядисвано, поправяно или дори чистено през това време. Забеляза опашка пред фурната на ъгъла, въпреки че беше затворено.

Още имаше ключ. Влезе в къщата.

Изпита страх, докато се качваше по стълбите. Не искаше да я свари с мъж. Сега му се щеше да я бе предупредил, за да може тя да е сама.

Почука на вратата.

— Кой е?

Гласът й почти го разплака.

— Гост — отвърна пресипнало и отвори.

Тя стоеше пред печката и държеше тенджера. Изпусна съда, разсипа мляко и покри устата си с ръце. Тихичко извика.

— Та това съм просто аз — каза Григорий.

На пода до Катерина седеше малко момченце с калаена лъжица в ръка. Явно току-що беше престанало да удря с лъжицата по празна консервена кутия. Зяпна удивено Григорий и след миг заплака.

Катерина го вдигна.

— Не плачи, Володя — каза тя на детето и го залюля. — Няма от какво да се боиш.

Детето млъкна и Катерина довърши:

— Това е твоят татко.

Григорий не беше убеден, че иска Владимир да го мисли за свой баща, но сега не беше подходящ момент за спорове. Влезе в стаята и затвори зад гърба си. Прегърна и двамата, целуна детето и после целуна Катерина по челото.

Отстъпи и ги огледа. Тя вече не беше свежата девойка, която Григорий спаси от нежеланото внимание на полицейския капитан Пински. Беше отслабнала, изглеждаше уморена и напрегната.