Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Някъде отблизо Григорий чу цвилене. Кон — значи имаше и офицер. Григорий незабавно откри огън по въображаемите австрийци. Взводът му го последва и се разнесе тракането на разпокъсаната стрелба. После Григорий се огледа и забеляза как майор Азов гази през калта на едър сив хунтер. Азов крещеше по група отстъпващи войници да се връщат в боя. Те поспориха с него, докато не извади пистолета си — револвер Наган , също като на Лев, ненужно забеляза Григорий. Насочи го към войниците и те неохотно се обърнаха и тръгнаха по стъпките си.

Азов прибра оръжието си и тръгна в тръс към позицията на Григорий.

— Какво правите тука, глупаци?

Григорий остана залегнал, обаче се претъркули и презареди пушката, тикайки патронника с престорена припряност.

— Вражеска позиция в горичката напред, Ваше благородие. По-добре слезте от коня, господине, могат да Ви видят.

Азов остана на седлото.

— И какво правите? Криете ли се от тях?

— Негово благородие поручик Кирилов ни нареди да ги унищожим. Пратих патрул да ги заобиколи отстрани, а ние го прикриваме.

Азов не беше чак толкова глупав.

— Май не отговарят на огъня.

— Заковали сме ги.

Майорът поклати глава.

— Изтеглили са се. Ако въобще са били там.

— Не мисля така, Ваше височество. Стреляха по нас само преди миг.

— Там няма никой — извиси глас Азов. — Прекрати стрелбата! Войници, прекратете стрелбата!

Взводът на Григорий спря да стреля. Войниците загледаха майора.

— По моя команда — напред! — нареди Азов и извади пистолета.

Григорий не знаеше какво да прави. Очевидно битката се беше превърнала в катастрофа, както той беше предвидил. След като я беше избягвал цял ден, не искаше да рискува живота на хората си сега, когато явно всичко беше свършило. Но прекият сблъсък с офицерите винаги е опасна работа.

В същия миг група войници изскочиха от мястото, където Григорий лъжеше, че има вражеска позиция. Той зяпна от изненада. При вида на униформите им обаче разбра, че не са австрийци, а отстъпващи руси.

Но Азов не промени решението си.

— Това са страхливци и дезертьори! — викна той. — Атака!

И почна да стреля по своите.

Войниците от взвода на Григорий бяха сащисани. Офицерите често заплашваха, че ще стрелят по частите, които не желаят да влизат в бой. Но никога досега хората на Григорий не бяха получавали заповед да стрелят по своите. Гледаха към него и чакаха да ги поведе.

Азов насочи оръжието си към Григорий:

— Атака! Избийте предателите!

Григорий взе решение.

— Точно така, войници! — провикна се той. Изправи се. Обърна гръб на приближаващите се руси, огледа се и вдигна пушката. — Е чухте какво каза майорът!

Завъртя пушката, сякаш се кани да се обърне, и после я насочи към Азов.

Ако ще стреля по своите, ще убие офицер, а не войник.

Азов застина и се вторачи в него. В същия миг Григорий натисна спусъка.

Първият изстрел попадна в коня и добичето се препъна. Това спаси живота на Григорий, понеже Азов стреля по него, но внезапното движение на коня попречи на точността му. Григорий механично презареди и стреля пак.

Вторият изстрел пропусна. Григорий изруга. Вече наистина беше в опасност. Но и майорът беше в опасност.

Азов се бореше с коня си и не можеше да се прицели. Григорий следеше в мерника олюляването на майора. Стреля трети път и го улучи в гърдите. Гледаше го как бавно пада от коня. Изпита мрачно доволство, когато тежкото тяло пльосна в кална локва.

Конят тръгна нестабилно, после внезапно седна като куче.

Григорий отиде при Азов. Майорът лежеше на гръб в калта, гледаше право нагоре и не шаваше. Беше още жив. Раната отдясно на гърдите му кървеше. Григорий се огледа. Отстъпващите войници засега бяха достатъчно далеч и не можеха да видят ясно какво става. Неговите хора му бяха напълно верни: неведнъж беше спасявал живота им. Опря дулото на пушката в челото на Азов.

— Това ти е за всички добри руси, които погуби, псе такова — каза той. После лицето му се изкриви в гримаса, той показа зъбите си и додаде: — И за моя зъб.

След това натисна спусъка.

Майорът се отпусна и престана да диша.

Григорий погледна хората си.

— За съжаление, майорът беше убит от врага. Изтегляй се!

Войниците му хукнаха с одобрителни викове.

Григорий пристъпи към коня. Животното се мъчеше да стане, но Григорий видя, че кракът му е счупен. Опря пушката до ухото му и изстреля последния си куршум. Конят падна настрани и не помръдна повече.