Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Виборг, където беше казармата, се намираше в североизточната част на града, а Катерина живееше в другия край, в югозападния квартал Нарва. Ако още държеше старата му стая близо до фабриката на Путилов, разбира се.

Григорий се отправи на юг по Самсониевския проспект и Литейния мост и влезе в центъра на града. Някои от луксозните магазини още бяха отворени и витрините им сияеха от електрическите лампи, но повечето не работеха. В по-простите магазини имаше малко за продан. На витрината на една пекарна се мъдреше самотен сладкиш и бележка „Няма хляб до утре“.

На широкия Невски проспект си спомни как крачеше тук с майка си в онзи съдбовен ден през деветстотин и пета, когато пред очите му царските войници я застреляха. А сега той беше царски войник. Но нямаше да стреля по жени и деца. Ако днес царят опиташе да повтори това, проблемите щяха да са по-други.

Видя десетина младежи с черни палта и шапки и разбойнически физиономии, понесли портрет на цар Николай като млад — тъмната му коса беше още гъста, а червеникавата му брада лъщеше. Един от младежите извика:

— Да живее царят!

Всичките спряха, вдигнаха шапки и извикаха. Неколцина минувачи също вдигнаха шапки.

Григорий се беше натъквал на такива шайки и преди. Наричаха се Черносотници и бяха част от Съюза на руския народ, дясна група, която искаше да се върне златната ера, когато царят беше единствен баща на народа и в Русия нямаше нито либерали, нито социалисти, нито евреи. Вестниците им се финансираха от правителството, а памфлетите им се печатаха в мазето на полицейското управление. Такива сведения имаха болшевиките от своите контакти в полицията.

Григорий ги подмина с презрителен поглед, но един от тях го заговори.

— Хей, ти! Защо шапката ти е на главата?

Григорий продължи да крачи мълчаливо, но още един от тях го сграбчи за ръката.

— Ти какво, евреин ли си? Свали си шапката!

— Пипни ме отново и ще ти откъсна главата, кресливо гимназистче — тихо рече Григорий.

Онзи отстъпи, а после подаде на Григорий един памфлет.

— Прочети това, приятелю. Обяснява как евреите предават вас, войниците.

— Разкарай се от пътя ми или ще навра тъпата бумажка в задника ти.

Младежът се огледа за подкрепа, но другарите му бяха започнали да налагат някакъв мъж на средна възраст с кожена шапка на главата. Григорий се отдалечи.

Тъкмо подминаваше входа на магазин със заковани витрини, една жена го заговори:

— Ей, момче, можеш да ме имаш за рубла.

Обичайни думи за уличница, но гласът го изненада — звучеше като образована жена. Григорий я погледна. Беше облечена в дълго палто и го отгърна, за да покаже, че отдолу няма нищо, въпреки студа. Беше тридесетинагодишна, с едри гърди и закръглен корем.

Григорий усети желание. От години не беше спал с жена. Проститутките в окопите бяха противни, мърляви и болни. А тази жена изглеждаше като някоя, която той би могъл да прегърне.

Тя загърна палтото.

— Да или не?

— Нямам пари — отговори Григорий.

— В торбата какво имаш?

— Малко храна.

— Мога да те оправя срещу един хляб. Децата ми гладуват.

Григорий се замисли за налетите й гърди.

— Къде?

— В задната част на магазина.

Поне няма да съм превъзбуден, когато срещна Катерина, рече си Григорий.

— Добре.

Жената отвори вратата, покани го вътре, после затвори и запъна с резето. Двамата минаха през празния магазин и влязоха в друго помещение. В слабата светлина, която влизаше отвън, Григорий забеляза на пода дюшек, покрит с одеяло.

Жената се обърна към него и отново остави палтото да се отвори. Той се загледа в тъмното окосмение на слабините й. Тя протегна ръка.

— Първо хляба, моля, господин старшина.

Григорий извади голям самун черен хляб и го подаде.

— Връщам се след минутка — каза тя.

Изтича по стълбите и отвори една врата. Григорий чу детски глас. После чу мъжка кашлица, раздиращ звук дълбоко в нечии гърди. Няколко мига се чуваше приглушен шум от стъпки и тихи гласове. После вратата отново тракна и жената слезе по стълбите.

Съблече палтото, легна и разтвори крака. Григорий се настани до нея и я прегърна. Хубавото и умно лице на жената беше набраздено от умора.

— Мм, толкова си силен — каза тя.

Григорий галеше нежната й кожа, но всяко желание го беше напуснало. Цялата сцена беше твърде жалка — празният магазин, болният съпруг, гладните деца и фалшивото кокетничене на жената.

Тя разкопча панталоните му и хвана омекналия му член.