Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Понесла Лойд на хълбок и малкия куфар в ръка, Етел прекоси площада на гарата и тръгна нагоре по улица „Клайв“. Скоро се задъха. Беше забравила още нещо. Лондон беше в по-голямата си част равен град, докато в Абъроуен човек не можеше да иде почти никъде, без да се катери или спуска по някой стръмен хълм.

Не знаеше какво се е случвало в града, откакто замина. Били беше единственият й източник на новини, а мъжете не ги биваше да клюкарстват. Не се съмняваше, че за известно време тя самата е била одумвана. Оттогава обаче трябваше да са се появили и нови скандали.

Завръщането й щеше да се превърне в голяма новина. Няколко жени откровено я зяпаха, докато крачеше по улицата с детето си. Тя знаеше какво мислят. „Етел Уилямс вярваше, че е нещо повече от нас, а се връща във вехта кафява рокля, с бебе на ръце и без съпруг. Гордостта предхожда падението“, щяха да си рекат, и злобата им щеше да е съвсем леко прикрита зад съжалението.

Етел отиде на улица „Уелингтън“, но не у дома си. Баща й каза да не се връща никога. Тя писа на майката на Томи Грифитс, с прякор госпожа Грифитс Социалистката, заради пламенните убеждения на съпруга й (На същата улица живееше и госпожа Грифитс Църковната.). Семейство Грифитс не бяха сред богомолците в параклиса и не одобряваха твърдата линия на бащата на Етел. Етел беше подслонила Томи в Лондон и госпожа Грифитс с радост връщаше услугата. Томи беше единствено дете и докато беше в армията, у дома му имаше свободно легло.

Тате и мама не знаеха, че Етел си идва.

Госпожа Грифитс посрещна Етел топло и взе да гука на Лойд. Навремето тя имаше и дъщеря на възрастта на Етел, която почина от коклюш — Етел едва я помнеше, русо момиче на име Гуени.

Етел нахрани и преоблече Лойд, после седна в кухнята на чаша чай. Госпожа Грифитс забеляза венчалната й халка.

— Омъжена си, така ли? — попита тя.

— Вдовица съм — отвърна Етел. — Загина при Ипр.

— Ах, жалко.

— Той се казваше господин Уилямс, тъй че не ми се наложи си сменям фамилията.

Тази история щеше да обиколи целия град. Някои щяха да запитат наистина ли е имало господин Уилямс и наистина ли се е оженил за Етел. Нямаше значение дали вярват. Жена, която се преструва на омъжена, беше приемлива; жена, която признаваше че е сама, беше нагла безсрамница. Гражданите на Абъроуен си имаха принципи.

Госпожа Грифитс попита:

— Кога ще видиш майка си?

Етел не знаеше как ще я приемат родителите й. Можеха отново да я пропъдят, можеха да й простят всичко, а можеха и да намерят начин да заклеймят нейния грях, без да я прогонват.

— Не знам — отговори тя. — Притеснявам се.

Госпожа Грифитс я гледаше съчувствено.

— Аха, татко ти може да се превърне в същински татарин. Обаче те обича.

— Хората все това разправят. „Татко ти наистина те обича“, казват. Но щом може да ме изхвърли от къщата, не знам защо наричат това обич.

— Когато гордостта им е наранена, хората вършат прибързани неща — успокоително заговори госпожа Грифитс. — Особено мъжете.

Етел се изправи.

— Е, май няма смисъл да отлагам повече — каза тя и вдигна Лойд. — Ела, миличък. Време ти е да научиш, че имаш баба и дядо.

— Късмет — пожела й госпожа Грифитс.

Домът на Уилямсови беше само през няколко къщи. Етел се надяваше баща й да е навън. Така поне щеше да разполага с малко време с майка си, която не беше толкова строга.

Помисли да почука на вратата, после прецени, че това е нелепо, и направо отвори.

Влезе в кухнята, където бяха преминали толкова много от дните й. Родителите й не бяха тук. Само дядо дремеше на стола си. Той отвори очи, погледна я озадачено, след това топло рече:

— Нашата Ет!

— Здравей, дядо.

Дядо стана и се приближи към нея. Още повече беше изнемощял — опираше се на масата, само за да прекоси кухнята. Целуна я по бузата и насочи вниманието си към детето.

— А така, кой ли е това? Дали пък не е моят първи правнук?

— Това е Лойд — представи го Етел.

— Какво хубаво име!

Лойд скри личице в рамото на майка си.

— Срамежлив е — каза тя.

— Аха, уплаши се от непознатия старец с белия мустак. Ще свикне с мен. Седни, миличка, и ми разкажи всичко.

— Мама къде е?

— Слезе до коопа за конфитюр. — Местната бакалия беше кооперация, която делеше стоките между клиентите си. Подобни магазини бяха популярни в Южен Уелс, макар че никой не знаеше как се произнася ко-оп , и названията варираха от коп до куорп . — След минутка ще се прибере.

Етел остави Лойд на пода. Той се зае да изучава стаята, придвижвайки се с олюляване от една опора към друга, малко като дядо. Етел разказа за задачите си като управителка на Войнишка съпруга : работата с печатаря, разпространението на вестниците, прибирането на непродадените бройки, намирането на рекламодатели. Дядо се чудеше откъде тя знае какво да прави и Етел призна, че двете с Мод се учат в крачка. Смяташе, че печатарят е мъчен човек — не обичаше да му нареждат жени — обаче сама преценяваше, че я бива в продажбите на рекламна площ. Докато разговаряха, дядо извади своя джобен часовник и го провеси на верижката, без да поглежда към Лойд. Детето зяпна лъскавата верижка и се пресегна към нея. Дядо му позволи да я вземе. Скоро Лойд се опираше на коленете на стареца и изследваше часовника.