Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Атака!

Въодушевлението течеше във вените му като опиат. Не осъзнаваше, че е в опасност. Нямаше представа колко немци може да са насочили пушките си към него. Останалите го последваха. Той хвърли втората си граната и те сториха същото. Някои гранати отлетяха напосоки, други паднаха в окопа и се взривиха.

Били достигна окопа. В този миг усети, че пушката му е преметната през рамо. Докато я премести в положението за стрелба, някой немец можеше да го застреля.

Но нямаше останали живи немци.

Бомбите бяха нанесли ужасно опустошение. Дъното на окопа бе застлано с мъртви тела и — най-страшната гледка — телесни части. Ако имаше оцелели при пристъпа немци, бяха отстъпили. Били скочи в окопа и най-накрая хвана пушката с две ръце в положение на готовност. Тя обаче не му трябваше. Не беше останал никои, по когото да стреля.

До него скочи Томи:

— Успяхме! — възторжено извика той. — Превзехме немски окоп!

Били изпитваше диво ликуване. Бяха опитали да го убият, но той уби тях. Чувстваше дълбоко удовлетворение, несравнимо с нищо, изживяно до момента.

— Прав си — каза той на Томи. — Направихме го.

Били бе поразен от качеството на немските укрепления. Оценяваше обезопасените конструкции с окото на миньор. Стените бяха укрепени с талпи, напречните изкопи бяха квадратни, а землянките — необичайно дълбоки, по двадесет, а понякога и по тридесет фута, с добре оформени входове и дървени стъпала. Това обясняваше оцеляването на толкова много немци след седем дни неспирен артилерийски обстрел.

Вероятно немците копаеха окопите си като мрежа, със съобщителни изкопи, които свързват фронта със складовите и обслужващи зони в тила. Били трябваше да се увери, че няма немски части в засада. Поведе останалите на разузнавателна обиколка с готови за стрелба пушки, но не откриха никого.

Системата от окопи свършваше на върха на хълма. Били се огледа оттам. Вляво от позицията им, зад тежко засегнат от снаряди участък, други британски части бяха превзели съседния сектор; от дясната им страна окопът свършваше и земята се спускаше в малка долчинка с поточе.

Погледна на изток в неприятелската територия. Знаеше, че на миля или две разстояние се намира още една система окопи — втората отбранителна линия на германците. Беше готов да поведе малката си група напред, но се поколеба. Не можеше да види други британски части в настъпление, а и предполагаше, че хората му почти са изразходвали мунициите си. „Ей сега през дупките от снаряди ще загромолят камионите и ще донесат още боеприпаси и заповеди за следващата фаза“, допусна Били.

Вдигна поглед към небето. Беше пладне. Войниците не бяха хапнали от снощи.

— Да видим дали немците не са оставили някаква храна каза той. Остави Мазния Хюит на хълма като наблюдател, в случай че германците контраатакуват.

Нямаше много за събиране. Явно немците не бяха добре хранени. Намериха само стар черен хляб и корав салам. Даже нямаше бира. Нали немците бяха прочути с бирата си.

Бригадният генерал беше обещал, че походните кухни ще последват нападащата армия, ала когато Били нетърпеливо отправи поглед отвъд ничията земя, не забеляза и помен от това.

Войниците седнаха да хапнат от своите сухари и консервирано солено говеждо.

Били трябваше да изпрати някого да докладва какво е свършило тяхното отделение. Но преди да успее да го направи, немската артилерия смени прицела си. В началото обстрелваше задните позиции на британците. Сега се съсредоточи върху ничията земя. Вулкани от пръст изригваха между британските и немските линии. Огънят беше толкова интензивен, че никой не би могъл да се добере жив до своите.

За щастие артилеристите избягваха собствените си предни позиции. Вероятно не знаеха кои участъци са превзети от британците и кои остават в немски ръце.

Отделението на Били не можеше да помръдне. Не можеха да продължат напред без муниции и не можеха да се върнат назад заради оръдейния обстрел. Оказа се обаче, че единствено Били се притеснява от това положение. Останалите се заловиха да търсят сувенири. Прибраха каските, значките и джобните ножчета. Джордж Бароу претърси всички убити и им свали часовниците, пръстените. Томи взе деветмилиметровия Лугер на някакъв офицер и кутия с патрони.

Доспа им се. Нищо чудно — не бяха спали цяла нощ. Били остави още двама на пост и позволи на останалите да дремнат. Беше разочарован. В първия си ден в боя беше спечелил малка победа и искаше да разкаже някому за това.