Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Той е дете!

Фицхърбърт измери Били с поглед.

— Как се казваш?

— Уилямс, сър.

Фицхърбърт се сепна, обаче бързо се овладя.

— Тук има стотици Уилямсовци. Първото ти име!

— Уилям, сър. Викат ми Били Двойния.

Фицхърбърт го изгледа сурово.

„Знае“, каза си Били. „Знае, че Етел има брат на име Били Уилямс.“ Той гледаше майора право в очите.

— Още една дума, редник Уилям Уилямс, и ще те обвиня в неподчинение.

Над главите им се разнесе свистене. Били се приведе. Иззад гърба му се разнесе оглушителен тътен. Разрази се вихрушка — наоколо се разлетяха буци пръст и парчета дъски от облицовката на окопа. Били чуваше викове. Изведнъж се озова проснат по очи на земята, без да знае дали е ударен, или се е хвърлил сам. Нещо тежко го удари по главата и той изруга. После до лицето му тупна ботуш. В ботуша имаше и крак. Нищо повече.

— Иисусе Христе — продума Били.

Изправи се. Беше невредим. Огледа хората от своето отделение — Томи, Джордж Бароу, Мортимър… всички ставаха на крака. Войниците почнаха да напират напред, понеже изведнъж фронтовата линия им се видя като път за спасение.

Майор Фицхърбърт извика:

— На място, войници!

— На място, на място — повтори Пророка Джоунс.

Натискът напред беше спрян. Били опита да отръска калта от униформата си. Тогава зад тях падна нов снаряд. Ако не друго беше по-далеч назад от първия, но това нямаше особено значение. Пак имаше тътен, вихрушка и дъжд от отломки и телесни части. Войниците почнаха да драпат вън от окопа от предната му страна и от двата края. Били и неговото отделение също тръгнаха да излизат. Фицхърбърт, Карлтън-Смит и Роланд Морган им крещяха да останат, ала никой не ги слушаше.

Бягаха напред и се стараеха да се отдалечат на безопасно разстояние от зоната, където падаха снарядите. Когато приближиха британските телени заграждения, забавиха ход, а от своя край на ничията земя направо спряха, осъзнавайки, че опасността пред тях е по-голяма от онази, от която избягаха.

Офицерите решиха да се възползват от положението и се присъединиха към войниците.

— Строй се! — нареди Фицхърбърт.

Били погледна Пророка. Сержантът повтори нареждането след кратко колебание.

— Строй се! Строй се! — викна той.

— Виж — каза Томи.

— Какво?

— От другата страна на заграждението.

Били погледна.

— Телата — додаде Томи.

Били видя. Земята беше осеяна с трупове в британски униформи в цвят каки. Едни бяха страшно обезобразени, други като че спяха кротко, трети бяха сплетени в прегръдка.

Бяха хиляди.

— Господ да ни е на помощ — прошепна Били.

Призля му. Що за свят? Защо Бог допуска това?

Рота А се строи и Били и рота Б заеха местата си зад нея. Ужасът на Били се превърна в гняв. „Граф Фицхърбърт и други като него бяха планирали това. Те отговаряха и те носеха вината за клането. Трябва да бъдат разстреляни“, ядно мислеше Били, „до последния проклетник.“

Лейтенант Морган наду свирката и войниците от рота А се понесоха напред като нападатели от отбор по ръгби. И Карлтън-Смит изсвири и Били тръгна с подтичване.

Тогава немските картечници откриха огън.

Хората от рота А почнаха да падат. Морган беше първи. Даже не бяха стреляли. Това не беше битка, а клане. Били огледа съседите си. Изпълни се с непокорство. Офицерите се бяха провалили. Време беше войниците да решават. По дяволите заповедите.

— Майната му — викна Били. — Прикрий се!

И се хвърли в един изровен от снаряд кратер.

Стените на дупката бяха кални, а на дъното беше събрана смрадлива вода, обаче Били с благодарност се притисна в тинята, докато над главата му прелитаха куршуми. След миг Томи се просна до него, последван от останалите войници от отделението. Другите отделения постъпиха като тях.

Фицхърбърт притича край дупката им.

— Напред, войници! — кресна той.

— Ще застрелям кучия син, ако го каже пак — рече Били.

После Фицхърбърт беше улучен от картечница. От бузата му бликна кръв, кракът му се сви и той рухна на земята.

Офицерите се излагаха на същите опасности като войниците. Били вече не се гневеше. Срамуваше се от британската армия. Как е възможно тя да е толкова безполезна? След всички вложени усилия, похарчени пари и дълги месеци планиране голямата офанзива се провали. Това беше унизително.

Били се озърна. Фиц лежеше в несвяст. Нито лейтенант Карлтън-Смит, нито сержант Джоунс се виждаха някъде. Войниците от отделението гледаха Били. Той беше само ефрейтор, но хората очакваха да им каже какво да правят.