Кен Фоллетт - Крахът на титаните

В работилницата влязоха още две жени, едната с превързана ръка. Шивачките често се убождаха с иглите или се порязваха с острите ножици.

Етел каза:

— Виж сега, Мани, трябва да държиш тук малък медицински комплект с превръзки, шишенце йод и още няколко дреболии в кутийка.

— Как мислиш, да не би да се въргалям в пари? — предложи Мани обичайния си за всяко искане на работничките отговор.

— Та ти губиш пари всеки път, когато някоя от нас се нарани — рече Етел с благ и вразумителен тон. — Ето, сега две от жените не са работили в продължение на час, понеже се е наложило да идат до аптеката и да се погрижат за раната.

Жената с превързаната ръка се подсмихна и додаде:

— Пък и трябваше да се отбия в Кучето и патицата , за да си поуспокоя нервите.

Мани се обърна към Етел и саркастично я попита:

— Предполагам, ще поискаш да прибавя към медицинския комплект и една бутилка джин?

Етел не обърна внимание на последното.

— Ще ти съставя един списък и ще проверя кое колко струва, за да си помислиш. Нали?

— Нищо не обещавам — отговори Мани, което за него беше най-близкото до обещание.

— Добре тогава — каза Етел и се върна на машината.

Винаги тя искаше от Мани да направи дребни подобрения на работното място, протестираше, когато той влоши условията — например, когато поиска жените да плащат за наточване на ножиците. Без да иска, Етел изглежда играеше ролята на баща си в мината.

Зад мръсния прозорец краткият следобед свърши и се спусна мрак. За Етел последните три часа от работния ден бяха най-тежките. Гърбът й се схващаше, а от силните лампи получаваше главоболие.

Въпреки това, когато стана седем, тя нямаше желание да се прибира у дома. Мисълта да прекара вечерта сама беше твърде потискаща.

Скоро след като Етел пристигна в Лондон, неколцина младежи й обърнаха внимание. Всъщност тя не харесваше никого от тях, но не отказваше покани за кино, мюзикъли, рецитали и вечери в кръчмите. Дори целуна един от младежите, макар и без особена страст. Ала когато бременността почна да личи, всички ухажори загубиха интерес. Хубавото момиче е едно нещо, а жената с дете — съвсем друго.

За щастие, тази вечер имаше събрание на Лейбъристката партия. Етел се записа в организацията на Независимата Лейбъристка партия в Олдгейт скоро след като купи къщата там. Често се питаше какво ли би казал баща й, ако знаеше. Дали би пожелал да я изгони от партията така, както я прогони от дома си? Или тайно би се радвал? Навярно Етел никога нямаше да узнае.

— Днес щеше да говори Силвия Панкхърст, една от водачките на суфражетките. Войната разедини прочутото семейство Панкхърст. Майката, Емелин, беше прекратила кампанията си до края на войната. Едната дъщеря, Кристабел, подкрепи майка си, докато другата, Силвия, скъса с тях и продължи дейността си. Етел беше на страната на Силвия: жените бяха потискани и във военно и в мирно време и нямаше да получат справедливост, докато нямат право на глас.

На тротоара пред къщата, където работеха, Етел пожела лека нощ на останалите жени. Осветената с газени лампи улица беше пълна с работници, които се прибираха у дома, бакали, които си приготвяха вечерята, и гуляйджии, които тръгваха да се забавляват. От отворената врата на кръчмата Кучето и патицата лъхна топъл спарен въздух. Етел проявяваше разбиране към жените, които прекарваха по цели нощи на подобни места. Кръчмите бяха по-уютни от домовете на доста хора и предлагаха компанията на приятели и евтината забрава на джина.

До кръчмата се намираше бакалията При Липман , която обаче беше затворена. Заради звучащото по немски име я нападнаха патриотично настроени вандали, та сега витрините бяха заковани с дъски. Ироничното беше, че Липман беше евреин от Глазгоу, а синът му служеше в Хайландската лека пехота.

Етел взе автобус. Пътува само две спирки, но беше прекалено уморена да ходи.

Събранието на лейбъристите беше в Евангелския параклис „Голгота“, където се намираше клиниката на лейди Мод. Етел се беше настанила в Олдгейт, понеже беше чувала само за този лондонски квартал — Мод го споменаваше неведнъж.

По стените на залата бяха окачени ведри газени фенери, а разположената в средата печка с въглища пропъждаше студа. Евтини сгъваеми столове бяха наредени срещу масата и катедрата. Етел се поздрави със секретаря на организацията, Бърни Лекуит — прилежен и педантичен човек с добро сърце. Сега Лекуит изглеждаше попритеснен.