Кен Фоллетт - Крахът на титаните

— Страх ме беше, да, но не бях сам.

— Как така? — обърка се Хюит.

— Разбира се, че не бях — каза Били. — Иисус беше с мен.

Хюит рязко се изсмя, но никой не се присъедини към него.

Кикотенето му отекна в тишината и внезапно спря.

Мълчанието продължи няколко секунди. Последва звън на метал, разтърсване и клетката спря. Хари се обърна на другата страна.

След това го наричаха Били-с-Иисус.

Граф Фицхърбърт, двадесет и осем годишен, познат на семейство и приятели като Фиц, беше деветият по богатство човек във Великобритания.

С нищо не беше заработил огромните си приходи. Просто беше наследил хиляди акри земя в Уелс и Йоркшир. Стопанствата не носеха големи печалби, но под тях имаше въглища. От лиценза на правата за добив дядото на Фиц беше станал изключително богат.

Очевидно Бог бе избрал именно семейство Фицхърбърт да повеляват над себеподобните си и да живеят по подобаващия начин. Фиц обаче нямаше усещането, че е сторил достатъчно, за да оправдае вярата на Бог в него.

Баща му, предишният граф, беше различен. От офицер във военноморските сили беше станал адмирал след обстрела на Александрия през 1882 г., след това — британски посланик в Санкт Петербург, а накрая — министър в кабинета на лорд Солсбъри. Консерваторите загубиха парламентарните избори през 1906 г., а бащата на Фиц се помина няколко седмици по-късно. Смъртта му бе ускорена — Фиц нямаше колебания — когато графът видя как безотговорни либерали като Дейвид Лойд Джордж и Уинстън Чърчил вземат в свои ръце правителството на Негово Величество.

Фиц беше заел наследственото си място в Камарата на лордовете — горната камара на британския парламент — като консервативен пер. Говореше добър френски и се оправяше с руския — щеше му се някой ден да бъде външен министър на страната си. За съжаление либералите продължаваха да печелят изборите, тъй че засега нямаше възможност да стане министър в кабинета.

Военната му кариера беше също толкова незабележителна. Беше завършил военната академия в Сандхърст и изкара три години при Уелските стрелци. Достигна капитански чин. След брака се отказа от войниклъка, но го произведоха почетен полковник от териториалната армия на Южен Уелс. За съжаление, почетните полковници не печелеха медали.

С едно нещо обаче можеше да се гордее, рече си той, докато влакът пуфтеше из долините на Южен Уелс. След две седмици кралят щеше да отседне в имението му. На младини крал Джордж V и бащата на Фиц бяха служили заедно на един кораб. Неотдавна кралят бе поискал да се осведоми за възгледите на младежите, и Фиц беше организирал дискретно събиране, където Негово Величество да се срещне с неколцина от тях. Сега Фиц и съпругата му Беа пътуваха към мястото, за да довършат приготовленията.

Фиц ценеше традициите. Човешкият род не познаваше нищо по-добро от удобния порядък, в който бяха разположени монархията, аристокрацията, търговците и селяните. Но докато гледаше през прозореца, виждаше заплаха за британския начин на живот, по-сериозна от всичко, пред което страната се беше изправяла през последните сто години. Като главня по рододендронов храст, по някои от зелените хълмове бяха плъзнали миньорските къщи. В покритите със сажди къщурки се говореше за република, атеизъм и въстания. Само преди век френската аристокрация беше откарана с каруци до гилотината и същото би се случило и тук, ако някои от тези едри чернолики миньори получеха каквото искат.

Фиц си казваше, че с радост би се лишил от приходите си от въглища, ако Великобритания можеше да се върне към времената, когато нещата са били по-прости. Кралското семейство беше здрава преграда пред метежа. Фиц беше едновременно горд, но и притеснен заради предстоящото посещение. Толкова неща можеха да се объркат. Монарсите можеха да изтълкуват всеки пропуск като небрежност, а оттам — като неуважение. Всяка подробност от посещението щеше да бъде докладвана от прислугата на гостите на други прислужници, а оттам — на техните господари, тъй че всяка жена от столичното общество скоро щеше да узнае дали кралят не е получил прекалено твърда възглавница, лош картоф или неподходящото шампанско.

Ролс-Ройсът модел Силвър Гоуст чакаше Фиц на абъроуенската гара. Заедно с Беа изминаха една миля до имението Тай Гуин. Ръмеше слабо, но постоянно — обичайно за Уелс.