Кен Фоллетт - Крахът на титаните

Търпението на Фиц започна да се изчерпва. Детските спомени на Беа бяха изпълнени с неограничени богатства, угаждане на собствените капризи и орди от послушни слуги и хиляди щастливи селяни. Ако нейният безмилостен и способен дядо бе жив, този живот би продължил. Семейното състояние обаче беше пропиляно от баща й — пияница и от слабохарактерния й брат Андрей. Той все продаваше дървения материал, без да залесява наново земите си.

— Времената се менят — изтъкна Фиц. — Моля те… Нареждам ти да не ме излагаш пред моя крал. Надявам се думите ми да не оставят у теб никакво съмнение. — Той излезе и затвори вратата.

Докато крачеше по широкия коридор, се чувстваше раздразнен и малко натъжен. Когато се ожениха, подобни разправии го озадачаваха и го караха да съжалява, но вече свикваше. Всички бракове ли бяха такива? Не знаеше.

Един висок лакей, който полираше дръжка на врата, се поизпъна, опря гръб в стената и свали поглед, както бяха обучени да правят всички слуги в имението при минаването на господаря. В някои големи домове прислугата трябваше да стои с лице към стената, но Фиц смяташе подобни мерки за твърде феодални. Разпозна мъжа, беше го виждал да играе крикет за отбора на прислугата на Тай Гуин срещу миньорите от Абъроуен. Човекът бе добър батсман, левичар.

— Морисън — обърна се Фиц, припомняйки си името му. — Кажи на Пийл и госпожа Джевънс да дойдат в библиотеката.

— Веднага, милорд.

Фиц заслиза по главното стълбище. Той се беше оженил за Беа, омагьосан от нея, но имаше и рационален мотив. Мечтаеше да основе велика англо-руска династия, която да управлява огромни части от света, както Хабсбургите бяха управлявали части от Европа векове наред.

За това обаче му трябваше наследник. Настроението на Беа значеше, че тя няма да го пусне в леглото довечера. Можеше да бъде настоятелен, но това никога не му носеше удоволствие. Минали бяха вече две седмици от последния път. Не би желал съпругата му да се впуска в подобни актове с вулгарно нетърпение, но пък две седмици бяха дълго време.

Сестра му Мод още беше неомъжена на двадесет и три. А и всяко нейно отроче сигурно щеше да бъде възпитано като яростен социалист, който да пропилее семейното състояние, печатайки революционни памфлети.

Фиц беше женен от три години и започваше да се тревожи. Беа беше забременяла само веднъж, миналата година, но пометна в третия месец. Случи се точно след поредната разпра. Фиц отмени пътуване до Санкт Петербург, а Беа се разстрои много и проплака, че иска да си отиде у дома. Фиц тропна с крак — все пак един мъж не можеше да позволи жена му да го командва, — но тогава, след като тя пометна, той се чувстваше виновен, че грешката е негова. Само да забременееше отново, щеше да направи така, че нищо да не я притеснява до раждането на бебето.

Прокуди тези тревоги и влезе в библиотеката. Седна на облицованото с кожа писалище и започна да съставя списък.

Минута-две по-късно Пийл се появи с една камериерка. Икономът беше по-малкият син на фермер и имаше вид на полски работник, с луничавото си лице и прошарената коса, макар цял живот да работеше в Тай Гуин.

— Госпожа Джевънс й е лошо, милорд — започна той. Фиц отдавна се беше отказал да поправя граматиката на уелските си слуги. — Стомахът — добави унило.

— Спести ми подробностите. — Фиц обърна поглед към камериерката, хубавелка на около двайсет, със смътно познато лице. — Коя е тя?

Момичето само му отвърна.

— Етел Уилямс, милорд, аз съм помощничка на госпожа Джевънс.

Имаше напевния говор на южноуелските долини.

— Е, Уилямс, виждаш ми се твърде млада да вършиш работата на домоуправителка.

— Ако на милорд му е угодно, госпожа Джевънс каза, че вероятно ще доведете домоуправителката от Мейфеър, но се надява, че междувременно може да сте доволни от мен.

Проблесна ли нещо в очите й, когато спомена доволството? Макар да говореше с подобаващо уважение, във вида й имаше нещо дръзко.

— Много добре — отвърна Фиц.

Уилямс носеше дебела тетрадка в едната ръка и два молива в другата.

— Посетих госпожа Джевънс в стаята й. Беше достатъчно добре, за да планираме всичко заедно.

— Защо носиш два молива?

— В случай, че единият се счупи — рече момичето и се подсмихна.

Камериерките не биваше да се усмихват на графа, но Фиц не устоя и отговори на усмивката.

— Добре. Кажи ми какво си записала.

— Три основни неща. Гости, прислуга и запаси.

— Много добре.

— От писмото Ви разбрахме, че гостите ще са двадесет. Повечето ще си водят един или двама души персонал. Да кажем, че ще са средно двама, така че — четиридесет прислужници допълнително. Всички пристигат в събота и си тръгват в понеделник.