Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

„Вместо да избухне един толкова неудобен скандал тъкмо преди изборите“, помисли Форд.

— Не дойдох обаче само за да ви благодаря. Бих искал да ви представя генерал Донъли. Генерале?

Генералът извади папка от куфарчето си.

— Доктор Шепърд, аз съм началник на Агенцията за военно разузнаване, която, както знаете, е част от структурите на министерството на отбраната. Агенцията събира и анализира информация, свързана с военния потенциал на чужди страни. Основната ни цел е да предотвратим стратегическа изненада и да осигурим решително преимущество на въоръжените ни сили.

Замълча за миг, после продължи:

— Доктор Шепърд, позволете ми да премина направо към целта на нашата среща. Бихме искали да ви предложим работа.

— Каква работа? — попита спокойно тя.

— Получихме информация за програмата „Дороти“, която сте създали за нуждите на НАСА. Разбираме, че тази програма е дала дефект и в крайна сметка се е самоунищожила. Но разбираме и нещо друго, а именно че тя представлява значим пробив в областта на програмирането на изкуствен интелект. Тази програма е ваше дело. Бихме искали да поемете ръководството на екип, който да създаде автономен изкуствен интелект за нуждите на военното разузнаване, софтуер, който да ни осигури стратегическо предимство.

И сложи небесносинята папка пред нея.

— Ето нашето предложение. Работата е строго секретна… дори самото предложение към вас е строго секретно. Но е щедро възнаградено, позицията е престижна, съпроводена с високи отговорности и подкрепа от наша страна. Можете да разчитате на неограничено финансиране. Предвидена е военна длъжност.

— Военна длъжност?

— Точно така. Ще бъдете назначена като подполковник в американската армия.

Президентът сложи ръце на коленете си и се приведе напред.

— Сега, след като изборите останаха зад гърба ни, имам възможност да повиша боеспособността на нашата армия. Особено в областта на кибервойната. Това е голямото военно предизвикателство на двайсет и първи век. Изкуственият интелект, това е бъдещето! Изкуственият интелект ще предизвика революция в начините за водене на война. Ще ни позволи да разработим „умни“ ракети, които да разпознават своите цели. Например — това също е класифицирана информация — в момента разработваме серия безпилотни летателни апарати с размерите на насекомо, които могат да прекарат цели дни в обикаляне и шпиониране на градове и отбранителни съоръжения, търсейки конкретна мишена. Големият препъникамък на този проект е липсата на мощен изкуствен интелект. Тези дрони-насекоми, както ги наричаме, трябва да действат автономно. И това е само един от стотиците вълнуващи проекти на Пентагона, върху които ще работите. Всеки един от тези проекти разчита на автономен софтуер. Ще ви дам още примери: изкуствен интелект, който ни позволява да изпратим малки, не по-големи от плъх роботизирани всъдеходи, които да проникнат отвъд вражеските линии, да си поиграят на криеница с противника, да оглеждат сгради, да подслушват, да откриват добре укрепени подземни цели. Подобен изкуствен интелект ще ни позволи да създадем миниатюрни подводни устройства, замаскирани като риби, които да изминат хиляди мили в открити води или срещу теченията на реките и да събират информация, да потопяват вражески кораби, да атакуват пристанища. Изкуственият интелект ще ни позволи да проникваме във вражеските компютърни системи, да унищожаваме тяхната инфраструктура, да блокираме оръжейните им системи, да сваляме самолетите им. Изкуственият интелект ще възстанови върховенството на Съединените щати като единствена военна свръхсила не като трупаме ядрени оръжия, които никога няма да използваме, а като водим интелигентни бойни действия. Това е нещо, върху което китайците работят от няколко години. Пропастта между нас и тях в тази област се увеличава. Надяваме се да наваксаме това изоставане с ваша помощ.

— Изоставане? Като изоставане в ядрената надпревара? — попита Мелиса.

— Да.

Форд я погледна. Лицето й бе пребледняло.

— Подробностите около предложението ни са в тази папка. Моля, вземете я и си помислете. Молим ви само да не го обсъждате с никого.

Тя побутна папката.

— Отговорът ми е не .

— Отказвате? — попита президентът. — Но вие дори не погледнахте предложението!

Мелиса стана от стола.

— Не е необходимо. Нямате представа за какво става въпрос. Както аз нямах представа, когато създавах Дороти за НАСА.