Дуглас Престон - Проектът „Кракен“

Джейкъб се чудеше какво да отговори.

— Не е необходимо да ми отговаряш — каза баща му. — Зная колко самотен беше след заминаването на Съли. Нещата обаче ще се променят. Най-накрая преодолях първия рунд от преговорите с онези инвеститори и сега се подготвям за втория. Може и да не продадем къщата.

Джейкъб кимна. Продажбата на къщата му се струваше толкова дребен, незначителен чак проблем в сравнение с болезнената загуба на Дороти.

Баща му затвори очи, пое няколко пъти въздух и натисна някакво копче на интравенозната система. След минута отвори очи.

— Всичко ще е наред — каза той с усмивка и стисна немощно ръката на Джейкъб. — Обичам те, синко.

Ароматът на току-що сварено кафе лъхна Форд още щом отвори вратата на кабинета на Локуд.

Есенното слънце проникваше през фините пердета и хвърляше топло сияние върху старинното бюро и персийските килими. Локуд седеше зад бюрото си, облечен в неизменния си тъмносин костюм, бяла риза и розова вратовръзка. Изглеждаше спокоен и самоуверен. И в това нямаше нищо чудно: президентът бе преизбран току-що, макар и с минимална преднина, а това означаваше, че Локуд ще запази поста си на съветник по въпросите на науката и технологиите още четири години.

— Уаймън, радвам се, че дойде. А, ето я и доктор Шепърд. Заповядайте. Чай, кафе?

Двамата влязоха и Форд седна срещу Мелиса. Не я бе виждал цяла седмица и тя му се стори променена. Наистина изглеждаше различно с този сив костюм, прибрана назад коса и… чисто лице. Странно, но досега не я бе виждал с чисто лице.

И двамата избраха кафе. Появи се същият сервитьор със същата старинна количка. Поднесе им кафе, след което излезе.

— Прочетох доклада ви с голям интерес — почна Локуд и почука с пръсти папката пред себе си. Беше в добро настроение. — Вярно, не останах никак доволен, когато изчезнахте за няколко дни, но резултатът е добър. Бих казал дори отличен. След като сте сигурни, че изкуственият интелект е унищожен.

— Абсолютно — отвърна Мелиса. — Изпепелен, бих казала. В района няма уайфи мрежи, през които Дороти да се измъкне. Няма и нейни копия. Както знаете, самият софтуер не допусна съществуването на негови копия поради причини, които не разбирам напълно. Дороти я няма и това е… добре. — Форд забеляза, че Мелиса изрече последната дума с известно усилие.

— Това е голямо облекчение.

Мелиса се приведе напред.

— Оцелелият… онзи Моро… сътрудничи ли на разследването?

— О, да. Както казват по филмите, пее като канарче. Изглежда, че Моро и онзи тип Лансинг от „Лансинг Партнърс“ са искали да използват програмата в някаква схема на алго-търговия.

— Как са научили за съществуването на Дороти?

— Моро е един от основателите на хакерска група на име Джондоу. С помощта на друг хакер се е свързал с една от вашите програмистки, Пати Меланкорт.

— Опасявах се от нещо подобно — отвърна Мелиса.

— Меланкорт им е разказала всичко за програмата, предоставила им е и секретния наръчник за програмиране… и за благодарност са я убили. Маскирали са го като самоубийство. Убили са и собственика на фирма за предоставяне на интернет услуги в Халф Муун Бей и са откраднали базата данни с клиенти. Наели двама професионални убийци, киргизци по произход. Двама много, много опасни типове, които са загинали в пожара.

Телефонът на Локуд иззвъня. Той вдигна, изслуша мълчаливо човека в другия край на линията и затвори.

— Имам малка изненада за вас.

Миг по-късно в стаята влязоха двама служители на Сикрет сървис и заеха обичайните си позиции. После влезе началникът на кабинета на президента, последван от самия президент и един генерал-полковник.

Макар току-що да бе спечелил изборите, президентът изглеждаше зле. Бе облечен в безупречен сив костюм, всяко косъмче от прическата му си бе на мястото, но въпреки това лицето му бе изпито и посивяло. Предизборната надпревара бе тежка и голяма част от въпросите на неговите противници се въртяха около слуховете за лошо му здравословно състояние и сърдечните му проблеми. Изглеждаше така, сякаш жизнената му енергия е угаснала.

— Доктор Шепърд, за мен е удоволствие — каза президентът, пристъпи към Мелиса и стисна здраво ръката й. Направи същото и с Форд и Локуд, преди да седне. Макар никой да не го бе викал, сервитьорът се появи с количката и поднесе на президента чаша кафе.

Президентът поглади с длан късо подстриганата си коса.

— Искам да ви кажа, че съм ви безкрайно благодарен за всичко, което направихте. Резултатът отговаря на очакванията ми. Освен това успяхте да опазите в тайна истината около този злополучен инцидент. Националната ни сигурност е защитена.