Говард Лавкрафт - Планините на безумието

Каквото и да се е случило обаче, гледката беше отвъд представите ни за чудовищност. Навярно трябва най-сетне да превъзмогна отвращението и боязливостта си и да разкрия най-страшното, а то е, че изчезналият Гедни в никакъв случай не бе виновен за потресаващото злодеяние. Това дълбоко мое убеждение — което и Данфорт напълно споделяше — се основаваше не на субективна преценка и предположения, а на сурови факти и дедукция. Вече споменах, че труповете бяха обезобразени по ужасяващ начин. Ще добавя, че някои бяха с разпорени стомаси и с извадени вътрешности. Това се беше случило не само с хората, но и с кучетата. В хладната, прецизна жестокост на стореното имаше нещо нечовешко. Сякаш касапин бе разфасовал телата, изрязвайки големи късове плът от най-едрите и здрави двуноги и четириноги клетници. Разсипаната наоколо сол, взета от продоволствените запаси, складирани в аеропланите, навеждаше на страховити подозрения. Заварихме целия този кошмар в един от временните „хангари“, издигнати, за да защитят самолетите от бруталната виелица. По всяка вероятност машината е била изтеглена навън преди разразяването на кървавата вакханалия. Никакво разумно обяснение не ни идваше наум; отгоре на всичко ураганът бе заличил всички следи, които можеха да хвърлят светлина върху загадката. Не внасяха яснота и намерените от нас безформени парчета от облеклото на колегите ни, грубо съдрани от телата на хората. Единствената диря, на която се натъкнахме, беше едва различимият отпечатък върху снега в един от ъглите на разнебитения „хангар“, ала формата и очертанията му нямаха нищо общо с човешките следи; по-скоро напомняха за онези доисторически отпечатъци, за които разказваше злочестият Лейк. Макар че в подножието на тези прокълнати Планини на безумието на всеки би могло да му се стори какво ли не.

Както вече отбелязах, скоро установихме, че Гедни и едно от кучетата са безследно изчезнали. В убежището, където се бе разиграла кошмарната трагедия, стигнахме до заключението, че липсват две кучета и двама души, ала след като разгледахме скверните гробове, където бяха заровени праисторическите находки, дойде ред да проверим и палатката, изпълняваща ролята на полева лаборатория. Там ни очакваше умопомрачаващо зрелище, което ни накара да преосмислим догадките си. Вътрешностите на праисторическото създание бяха изчезнали от импровизираната маса за дисекции. Щом съпоставихме всичко, се оказа, че една от светотатствено погребаните шест твари — и по-специално онази, от която струеше непоносимо зловоние — е всъщност същата, която Лейк е подложил на изследване. Върху лабораторната маса — и около нея — сега имаше нещо друго, съвсем различно, и не ни трябваше много време, за да разберем какво е то. Дори сега ми прилошава от спомена за странно и не особено умело разрязаните трупове на едно куче и един човек; за да пощадя чувствата на родствениците му, за нищо на света няма да разкрия самоличността на клетника. Инструментите на биолога бяха изчезнали, обаче си личеше, че са били педантично стерилизирани. Бензиновият примус също го нямаше, макар че около мястото, където бе стоял, открихме озадачаваща купчина от кибритени клечки. Погребахме разчленения ни другар заедно с десетте други трупа, а останките от нещастното куче — при трийсет и петте мъртви животни. Що се отнася до непонятните петна, осеяли масата за дисекции и страниците на бележниците, запълнени с набързо направени скици, тук буквално се изгубихме в хаоса на догадките и съмненията.

Ала ужасът и мистериите в лагера далеч не се изчерпваха само с тези неща. Все още не можехме нито да открием Гедни, нито да си обясним внезапното му изчезване или пък изчезването на онова куче; от осемте перфектно запазени екземпляра (по думите на Лейк) също нямаше и следа. Липсваха още трите шейни, редица инструменти, множество научни книги, електрически фенерчета и батерии, храна и гориво, нагревателни прибори, резервни палатки, полярна екипировка… Повредите на аеропланите и изкопната техника също ни вкарваха в недоумение — създаваше се впечатлението, че са били причинени или от неопитни, необучени ръце, или са възникнали в резултат на екстремно експериментиране с границите на възможностите им, — а и кучетата сякаш изпитваха неистова неприязън към неизправните машини. Там, където бяха складирани провизиите, също цареше пълен безпорядък; на всичкото отгоре повечето консерви зееха отворени по най-различни и абсурдни начини, сякаш случайно бяха попаднали на пътя на някого, който за първи път вижда подобно нещо. Оставаха без отговор и въпросите, защо навсякъде бяха разпръснати кибритени клечки — използвани, счупени или непокътнати, — както и кому бе нужно да разпаря част от палатките и облеклата, сякаш приспособявайки ги за някакви неясни цели… Друга подробност, допълваща картината на всеобщото безумие, беше, че труповете на хората и кучетата бяха захвърлени на произвола на съдбата, докато останките от праисторическите уродливи твари бяха погребани, макар и по плашещо странен и необясним начин. За всеки случай ние надлежно документирахме с множество фотографии всички тези смущаващи детайли и сега непременно ще ги представим пред общественото внимание, за да предотвратим експедицията на Старкуедър и Мур.