Говард Лавкрафт - Планините на безумието

Полярната виелица действително бе причинила безброй разрушения. Трудно е да се каже дали другарите ни щяха да я преживеят, дори и да не бяха сполетени от другото. Бурята, която ги беше връхлетяла, не можеше да се сравнява с нищо, изпитано от нас до момента. Един от заслоните за аеропланите буквално бе направен на пух и прах от канонадата ледени шрапнели, фучащи под напора на свирепите ветрове, а сондажната установка бе разбита на парчета. Откритите металически части на самолетите и изкопната техника бяха полирани до ослепителен блясък от мразовития вихър, две от по-малките палатки се валяха на земята, разкъсани до неузнаваемост… Същевременно стихията бе заличила всички следи. Не успяхме да открием нито един цял екземпляр от древния организъм, така че нямахме какво да отнесем в Америка. В безпорядъка от отломки се натъкнахме единствено на няколко любопитни камъка, сред които и причудливите зеленикави фрагменти стеатит със звездообразната форма, както и на известно количество фосили, в това число и скелетни останки със странни следи от наранявания, засегнали костната структура.

Нито едно от кучетата не бе оцеляло; почти напълно беше разрушено и набързо изграденото за тях убежище. По всяка вероятност това бе дело на урагана, макар че от подветрената страна на укритието се забелязваха признаци на пробив — не бе изключено обезумелите от страх животни сами да са се измъкнали навън. И трите шейни бяха изчезнали; навярно вятърът ги бе отнесъл в неизвестна посока. Сондажната установка и устройството за разтапяне на леда бяха излезли окончателно от строя и понеже нямаше как да бъдат ремонтирани, ги използвахме, за да барикадираме вратата към миналото, открехната от Лейк. Оставихме в лагера и двата аероплана, които бяха пострадали най-сериозно от урагана; и бездруго вече разполагахме само с четирима пилоти: Шърман, Данфорт, Мактай и Роупс. (Отгоре на всичко преди отлитането ни Данфорт бе изпаднал в толкова тежка нервна криза, че и дума не можеше да става да му позволим да пилотира.) Всичко, което успяхме да открием — книги, прибори и онова, което бе останало от екипировката на колегите ни, — беше натоварено на самолетите. Резервните палатки и спални чували или бяха изчезнали, или се намираха в негодно за употреба състояние.

Около четири следобед, след като направихме обход на местността от неголяма височина с надеждата да открием Гедни — и след като се убедихме, че той е безследно изчезнал, — изпратихме до „Аркхам“ сдържана, внимателно формулирана радиограма. Предполагам, че благодарение на старанията ни съобщението се е получило достатъчно спокойно и убедително. Най-голямо внимание отделихме на реакцията на кучетата ни при приближаването до останките от загадъчните находки. Очаквахме, че ще изпаднат в бесен лай — все пак Лейк ни беше подготвил за това с подробните си сводки, — ала пропуснахме да споменем, че същата реакция бе провокирана не само от звездовидните зеленикави камъни, но и от някои други обекти, като части от научното и сондажното оборудване, различни предмети от лагера и дори самите аероплани.

За четиринайсетте неведоми създания се изказвахме изключително предпазливо и пестеливо. Съобщихме, че сме открили в лагера единствено повредените екземпляри, но и те са били напълно достатъчни, за да признаем, че описанията на злощастния Лейк са били абсолютно точни. Не ни беше никак лесно да крием истинските си емоции по този повод, както и да избягваме точните цифри и да не споменаваме къде сме открили въпросните екземпляри. Помежду си се договорихме по никакъв начин да не намекваме за обхваналото групата на Лейк умопомрачение. Как иначе, освен с умопомрачение, да си обясним заравянето (наподобяващо някакво противоестествено, светотатствено погребение) на шестте повредени органични находки — в изправено положение, под звездообразни снежни могили с нанесени върху тях точкови формации, до най-малката подробност повтарящи десените върху зеленикавите стеатити, извлечени от мезозойските или терциерните 31пластове. В същото време осемте добре съхранени екземпляра, за които знаехме от радиограмите на Лейк, бяха изчезнали без следа.

Тъй като не искахме да сеем излишно безпокойство сред хората, казахме само няколко думи за изследователския полет над планините, който аз и Данфорт осъществихме на следващия ден. От самото начало беше ясно, че само ненатоварен аероплан би могъл да преодолее тези главозамайващи висоти, ето защо решихме да потеглим само двамата, спестявайки на колегите си този допълнителен риск. Когато в един след полунощ се завърнахме в базата, Данфорт беше на границата на истерията, ала прояви необходимото мъжество и успя да си удържи езика зад зъбите. Лесно го убедих да не показва на никого нашите записи и рисунки, както и другите неща, които скрихме в джобовете си, и да повтаря пред всички само онова, което решихме да направим обществено достояние. Както и най-важното — да се погрижи никой да не зърне фотографиите, които заснехме, и да ги прояви по-късно, в пълно уединение. Сега навярно става ясно защо тази част от историята ми ще бъде нещо ново и непознато не само за световната общественост, но и за нашите спътници Пабоди, Мактай, Роупс, Шърман и останалите оцелели. Данфорт се оказа още по-дискретен и от мен, защото видя — или му се е сторило, че е видял — нещо, за което не смее да проговори дори пред мен.