Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението (Два гроба)

И страхотно й помогна, няма що.

Със закъснение си даде сметка, че е било нереалистично да си мисли, че ще получи работа като продавач на коли, щом няма друг опит освен двете години колеж. Трябваше да кандидатства за секретарка, чистачка или нещо такова. Но вече бе твърде късно. Налагаше се да измисли някакъв друг начин да проникне в автокъщата и да разбере какво става там.

Както стоеше и се чудеше какво да прави, някакъв глас зад нея каза:

— Извинете?

Кори се обърна и се озова пред възрастна двойка — добре облечени, дружелюбни.

— Да?

— Свободна ли сте да ни помогнете?

Кори се огледа и понечи да обясни, че не работи тук, но нещо я спря.

— Разбира се — рече тя. Дари ги с ослепителна усмивка и протегна ръка. — Аз съм Кори.

— Сю и Чък Хесе — каза мъжът, стискайки ръката й.

Кори не беше съвсем сигурна накъде ще се развие всичко това, но какво пък толкова?

— Добре дошли в „Джо Рико Шевролет-Кадилак“ — каза тя.

— Наскоро се пенсионирах от университета и си търсим нещо удобно и елегантно — каза мъжът.

Кори веднага разбра, че професорът ще вземе думата, но май окончателното решение щеше да е на съпругата му, ако се съдеше по спокойното й и будно изражение. Изглеждаха приятна двойка. Мъжът дори беше с папийонка — нещо, което Кори винаги бе смятала за знак за добронамереност. Идеята започна да се оформя смътно в главата й.

Единственият проблем бе, че изобщо не разбираше от коли.

— Оглеждаме се за седани — каза мъжът. — Опитваме се да решим между CTS-S и CTS-V. Можете ли да ни помогнете в сравняването?

„Втасахме я“. Кори се усмихна отново и се наведе към тях.

— Ъ-ъ-ъ, трябва да ви призная нещо.

Мъжът повдигна гъстите си вежди.

— Вие сте първите ми клиенти. И… ами, не мисля, че аз самата съм много наясно относно разликите.

— Ох, Господи… — промълви мъжът и се огледа. — Има ли друг консултант, към когото да се обърнем?

— Чък — театрално прошепна жена му, — не я ли чу какво каза? Ние сме първите й клиенти. Не можеш да постъпиш така!

„Бог да те благослови“ — помисли Кори.

— О, вярно. Изобщо не се сетих. Не исках да ви обидя. — Професорът се смути по очарователен начин.

— Ще направя всичко по силите си — рече Кори. — Наистина трябва да понатрупам опит. Пък и продажбата няма да ми се отрази зле. Тук съм пробно от три дни и… — Гласът й замря. — Не зная колко още ще ме държат.

— Разбирам — каза мъжът. — Разбира се, днес няма да купуваме нищо.

— Можете ли да ми покажете къде са въпросните седани? — попита Кори. — Може да ги огледаме… и да се учим… заедно.

— Натам. — Пенсионираният професор незабавно взе нещата в свои ръце и ги поведе през просторния паркинг към няколко редици блестящи красиви коли с четири врати и в различни цветове. Явно познаваше мястото доста добре. Спря при една червена кола и постави ръка върху нея.

— Тази ли ви харесва? — попита Кори. Чувстваше се като пълен идиот и не знаеше какво друго да каже.

— Не е лоша.

— Ако не възразявате да попитам… какво точно ви харесва в нея? Трябва да науча повече за тези неща, ако искам да ги продавам.

Мъжът ентусиазирано започна да изброява различните характеристики на колата, като между другото спомена някакво „похвално“ ревю, на което попаднал в „Ню Йорк Таймс“ или може би „Ю Ес Ей Тудей“. Говореше за еволюцията на „Дженеръл Мотърс“ от динозавър в иновативна компания, способна да се конкурира с „Тойота“ и „Хонда“ на тяхна територия, което си беше истинска история за американския успех. Колите им вече нямали равни на себе си. Кори слушаше внимателно и се усмихваше окуражаващо, а професорът й даваше различни търговски съвети, като ги изброяваше на пръсти. Кори винаги беше смятала кадилаците за надути коли за дъртаци, но явно се бяха превърнали в нещо ново и модерно.

— Добре — каза тя, когато мъжът замълча за момент, защо V-серията струва почти два пъти колкото спортната? Честно казано, не виждам особена разлика.

— О, има огромна разлика! — отвърна мъжът и папийонката му запърха. И продължи да изброява различията с типична професорска яснота. Кори отново попиваше всяка дума. Беше изумена от подробното проучване, което беше направил този човек. „Но пък, от друга страна, нали е професор“ — помисли си.

След двайсет минути Кори въведе двойката в салона и се огледа за мениджъра, който я бе интервюирал — или по-скоро, който беше отказал да я интервюира. И го откри — с диетична кола в ръка, кафяв костюм и тъй нататък. Разговаряше с други двама дилъри и се смееше мръснишки на нещо. Групата се умълча, когато ги приближи. Мениджърът я изгледа с присвити очи, но прояви мъдрост и не каза нищо.